Провокацията е част от изкуството, безспорно. Уважавам всеки полет на мисълта, пък дори и със сребристи чували, натъпкани с дунапрен. Проблемът е, че подобни инсталации, като подготвяната на Римския стадион, са далечно ехо от рефлексиите на пост-модерния Запад отпреди десетилетия. У нас отново откриваме топлата вода.

Оправданието е, че това става по добре платени програми

ОК. Съгласен. Не съм някакъв ретрограден чичак, който се прехласва само по рубенсови лелки или демодираните вече приумици на Дали, Кандински и Малевич. Очевидно днес и тук липсата на „ТЕХНЕ“, демек „майсторлък“, се компенсира от първосигнални идейки, които трябва да се обясняват с философски клишета на „простия“ зрител. Няма лошо. Нека цъфтят всички цветя – кой  го беше казал това?

Затова, моля – не, аз НАСТОЯВАМ, да бъда финансиран за алтернативна инсталация срещу чувалите с цвят сребрист

Ще спретна алтернатива на алтернативата. Искам да курдисам 12 барбекюта, разположени шахматно срещу Римския стадион. Защо шахматно ли? Философия има тука, драги ми потребителю, мисли! Искам да бъда финансиран за закупуване на 365 кила суджуци, които да се изпекат едновременно под съпровод на „Васко Жабата“…

Какъв пърформанс! Каква постмодерна сатира, а?

Каква гаргара с консуматорските нагласи на социума, която може да прерасне във всенародни тържества! А и вкусна при това.

Апропо, замислям и “винена” инсталация под съпровод на Цеца Мецата

Нещо повече – преялите със суджуците на модерното изкуство може да полягат върху сребристите чували и така да им придадат още една конотация, която криво-ляво да ги осмисли. Редактирам “криво-ляво”, усилията на всекиго в тази сфера трябва да се уважават. Та, очаквам средства за реализиране на този хепънинг. И много смислени реакции от страна на художествената критика. Аз също провокирам, какво ми е? Щом не трябва да се рисува Джокондата или Мадоната с Младенеца, насреща съм.

Нека всеки данъкоплатец да получи парче от суджука на авагарното изкуство

Ако не друго, поне, напук на сарказма, по-честно ми се види (доколкото знам, дунапренът не се яде, макар че някой по-просветен адепт на авангардното може и да го опита, с кетчуп, например).

Накратко, много, много възможности виждам в тези пърформанси и много, много високи мисли ме осеняват покрай тях, затова нека да спра дотук. И без това записът на “Васко Жабата” свърши.

Опса!

Пардон, това не беше интелигентно…

Алилуя!

Пардон, това пък не е модерно…

Ала-бала!

Така май е най-готино…

Прочетено във фейсбук профила Петър Краевски