“Чандлър: …Може ли да поговорим за малко? Твоят шивач… е много лош човек!

Джоуи: Кой, Франки? Какво говориш?

Рос: Ей, какво става тук?

Чандлър: Шивачът на Джоуи… се възползва от мен.

Рос: Какво?

Джоуи: Глупости. Ходя при този шивач от 12 години.

Чандлър: Ама моля ти се. Той каза, че ще направи вътрешния шев на панталона, а после прокара ръка нагоре по крака ми и след това определено имаше… хващане в шепа…

Джоуи: Ама така се правят панталони! Първо минават с ръка от едната страна на крака, после ти го преместват, после по другата, преместват го обратно и после правят задната част.

Джоуи (Чандлър и Рос са се вторачили в него): Какво? Рос, кажи му, де! Нали така се взима мярка за панталон?

Рос: Да. Да, точно така се прави… В ЗАТВОРА! Какво ти става?”

♥♥♥

Този скеч от сериала “Приятели” някак чудесно се връзва с реакцията на прогресивната общественост спрямо видеото, на което будисткият водач Далай Лама целува малко дете по устата, а след това го подканя да му посмуче езика, поднасяйки го  (езика  си)  към детето.

Прогресивната общественост, след първоначално леко стъписване от сценката, пъргаво обясни ситуацията с културни особености на Тибет, където хората си ходели изплезени почти през цялото време, показвайки по този начин топли чувства към околните.

Появи се и тълкувателна снимка с изплезен като Айнщайн тибетски селянин.

За съвсем специфични регионални особености като предлагане на деца да посмучат езиците на добродушно плезещите се, прогресивната общественост не е намерила достатъчно емпирични етнографски данни на този етап, но предполагам, че се полагат усилия в тази посока.

А усилията в тази посока са разбираеми, с оглед на вече утвърдилото се мнение, че подобни неща са строго осъдителни, особено когато се отнасят до служители на Католическата църква.

Католицизмът – да, там е ясно, там е така, там е мрачно Средновековие и шифър на Леонардо.

Но будизмът? Будизмът, около който пърхат вдъхновено 80% от холивудските звезди; който е само кротост, ненасилие и нирвана?

Там такива неща са невъзможни

Бих перифразирал Оскар Уайлд в смисъл, че силно съчувствам на яростта на прогресивната общественост срещу педофилията, особено в тази част на яростта, която смята, че въпросната педофилия трябва да принадлежи изключително на Католическата църква и ако някой будист има неблагоразумието да се прояви като педофил, това означава, че бракониерства на чужда територия.

Прогресивната общественост, сигурен съм, ще направи и невъзможното католическият монопол върху религиозната педофилия да не бъде клатен така своеволно.

Че то къде ще му излезе краят?

Днес Далай Лама, утре – някой индуски Шри Незнамкойси, утре – Грета  Тунберг, знам ли – нищо  свято ли няма да оставите?

И ако трябва да намерим данни, че в някое тибетско селце от памтивека предлагат на децата да смучат не само езици, но и други неща, и това е просто една изконна културна особеност, само ни посочете селцето, за да организираме съответната научна експедиция.

Прочетено във фейсбук профила Пламен Сивов