Против мълчанието на агнетата
ПРОФ. КОСТА КОСТОВ: Не искам да бъда считан за пуяк сред мисирки, а за свободна личност
Функцията на журналистите е да бъдат проводници на истината, а не да функционират като мажоретки на властта


АНАЛИЗИ БГ вече обърна вниманието на читателите си за липсата на реакция от страна на СБЖ срещу просташкото сравнение с което се обърна Бойко Борисов към очакващите го на терен в Мало Бучино репортери.

За честта на микрофона
Прав ли беше Борисов да нарече репортерите мисирки?

Думите на премиера, записани от „мисирките“ наводниха емисиите и дадоха хляб на редица коментатори. Само дето никой не коментира обидната реплика. Ако се надявате, че утре ще чуете протестно становище от името на някоя медия или Боже опази – от Съюза на българските журналисти… Надеждите ви са напразни.“

Все пак надеждите ни не се оказаха напразни. Намери се един доблестен редови член на Съюза на българските журналисти, който за разлика от мълчанието на агнетата от УС на СБЖ не просто бурно протестира, а направи ярка демонстрация срещу цялостното падение на журналистическата професия у нас, превърнала се по-скоро в мизерно заплатен и обиден занаят.

Проф. Коста Василев Костов е професор по белодробни болести, консултант по белодробни болести на УМБАЛ „Св. Анна”. Основател и главен редактор на списание за респираторна медицина и вдъхновение “INSPIRO” и едноименната страница на списанието в интернет. Председател на управителния съвет на фондация “INSPIRO”, консултант по белодробни болести на медицински център „INSPIRO”.

През последните години проф. Костов стана особено популярен с острата си публицистика, жигосваща както управляващите, така и цялостния разпад на обществото и падение на ценностите у нас.

Днес професор Коста Костов разпространи отворено писмо до членовете на Съюза на българските журналисти. Предлагаме го без редакторска намеса:

Уважаеми членове на СБЖ,

От днес, 06.02.2020 г., този свещен ден за България, в който сме загубили без народна съпротива най-великия си сънародник, напускам СБЖ и не желая да бъда считан повече за част от съюза.

В последните години, заради няколко почтени приятели и в качеството ми на главен редактор на списание INSPIRO, което издавам от 2008 година, бях мотивиран да стана член на съюза на българските журналисти. Очаквах, че чрез привличането на нови членове, СБЖ ще се отърси от летаргията и крайният консерватизъм и ще поеме по нов път, който ще разкрие нови възможности за неговите членове за добри дела. Не би!

Разочарованията ми от бездействието на СБЖ по редица проблеми на обществото и съсловието, които се наслагваха в годините, достигнаха своя зенит в последните часове, очаквайки безнадеждно остра официална позиция на СБЖ по казуса с „мисирките“, обиден евфемизъм, употребен от премиера Борисов към журналистите от женски пол.

Не желая повече да бъда част от една общност, която позволява членовете ѝ да бъдат публично унизявани и не демонстрира очакваните защитни рефлекси. Не искам да бъда считан за пуяк сред мисирки, а за свободна личност. Функцията на журналистите е да бъдат проводници на истината, а не да функционират като мажоретки на властта.

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter