Представяте ли си, отивате на кино, гледате филм и после мълчаливо преглъщате мислите и чувствата, които сте изпитали, защото ако ги споделите, презрително ще ви нарекат „разбирачи“.

Та кои сте вие, че да разбирате от кино?

Обикновени потребители на социални медии, неизвестни, без киноакадемии и т.н.

Нелепо, нали?

Киното без публика няма как да го бъде, … най-малкото ще му е трудно да продължи да се финансира.

Така че публиката по естеството си е най-важният кинокритик.

Да наречеш зрителите презрително „разбирачи“, е все едно да се присмееш на гражданите, които критикуват корумпираната власт, защото какво разбират гражданите от сложните политики, от многото противоречиви закони, уреждащи една материя и най-вече какво разбират от съдебна реформа?

Нищо. Освен че политиците са избрани за да им служат и тяхното мнение е това, на което се крепи демокрацията.

Прочетено във фейсбук профила Desislava Bankova