Изграждането на публични подземни паркинги в широкия център на София беше едно от обещанията, които дадох пред гражданите, когато постъпих в Столичната община като главен архитект на София и не можах да изпълня за десетте години работа там. Всъщност що се отнася до ангажиментите на Главния архитект на София, аз ги изпълних – бяха разработени и приети десетки частични градоустройствени разработки за публични паркинги, но въпреки желанието и усилията ми, не можа да се реализира нито един. С малко изключения – паркингите  към метрото – на Цариградско шосе с 1300 места, на бул. „Черни връх“ при метростанция „Джеймс Баучер“ с 350 места и на Ломско шосе с 250 места.

В широкия център на София бяха разработени устройствени планове за 17 подземни паркинга, за някои от които имаше дори и идейни проекти. За съжаление нито един от тях не се случи. Някои са много необходими и са с доста места – под бул. „Македония“ със 700 места (вече невъзможен за реализация), под бул. „Джеймс Баучер“ срещу Японския хотел с 480 места, под ул. „Христо Смирненски“ срещу УАСГ с 400 места, под бул. „Цар Борис III“ срещу Районния съд с 350 места, под площад „Възраждане“ с 420 места… Имаше и предложения от големи чуждестранни инвеститори с техни идеи – паркинг под бул. „Дондуков“ от бул. „В. Левски“ до ул. „Бачо Киро“, под бул. „Стамболийски“ от пл. „Света Неделя“ до бул. „Хр. Ботев“ и др.… Проекти, които даваха възможност автомобилите да се приберат под земята, а тротоарите и голяма част от уличното платно да останат за пешеходците, велосипедистите и градския транспорт. Тези фирми, които желаеха да инвестират не само в изграждането на паркингите, но и да поемат, реконструкцията на подземната инженерна инфраструктура, обаче поставяха три условия:

1. Да бъдат освободени за срок от 15-20 години от концесионна такса, или тя да бъде на възможния минимум. С риск да ме обвинят отново в какви ли не грехове, винаги съм бил привърженик на идеята, че когато става дума за частна инвестиция, осигуряваща публична услуга, която общината не може да осигури, не е необходимо непременно общината да търси печалба – много по-важно е да се осигури тази услуга на гражданите и разбира се е задължително да се договори с частния инвеститор разумна и обществено поносима цена на тази услуга.
2. Да се осигури от общината административна подкрепа на инвеститора;
3. Да се увеличи таксата за паркиране на ниво терен – така наречените синя и зелена зона. Подземното паркиране може да бъде примерно със сегашните цени на паркирането на ниво терен, само ако наземното се увеличи. Обяснението е съвсем логично – никой няма да слезе да паркира под земята, ако на същата цена има възможност да паркира на улицата.

Е, не стана нито едно от условията. Особено за последното се иска голям политически кураж. И не се случи нито един паркинг. Не че имаше и някакво желание и усилия от администрацията, отговаряща за инвестициите и строителството.

Имаше и друга идея – изграждане на публични паркинги под дворовете на училищата в центъра. Тази идея ми я предложи колега-архитект още когато постъпвах в общината. Той дори ми се похвали, че я е патентовал. Бях ентусиазиран от възможността да се решат част от проблемите с паркирането в центъра и едновременно с това да се облагородят дворовете на няколко софийски училища. Възложих и процедирахме частични подробни устройствени планове за повече от 10 училища. Най-голям от предвидените паркинги бе този под двора на 22-ро училище – гимназията, която аз съм завършил през 1971 г. И за училищата се явиха проблеми. В някои от тях училищните настоятелства бяха против, защото щяло да има автомобилни газове, които ще тровят децата. Като че ли ако колите са на съседните улици, не емитират същите отровни газове. Другият проблем обаче ме потресе и ме отказа да работя в тази посока – колегата архитект с патентованата идея дойде при мен и заяви, че трябва той лично да получи в собственост 20 % от паркоместата, които общината или частен инвеститор ще изгради и то на основание правата от патента. Впоследствие изисканата от мен юридическа проверка на тези претенции, показа, че това искане няма никакво правно основание.

И под училищните дворове не се случиха паркинги

В един момент получих информация за автоматични батерии за подземно паркиране – цилиндрични конструкции с радиус 20 м., в които на дълбочина 16 м. може да се разположат 60 автомобила. Разработихме проект за три такива батерии с общо 180 паркоместа на мястото на сегашния паркинг зад пилоните на НДК – между ул. „Баба Неделя“ и бул. „Витоша“.

И там не стана – поради нормативни пречки

Един от последните ми, вече почти отчаяни опити, бе за етажен паркинг към Военно-медицинска академия. Този проект бе заложен в подробния устройствен план на медицинския комплекс от 2011 г. Идеята ми бе паркингът да се изгради по схемата на публично-частното партньорство. Проектът получи подкрепата на ген. Стоян Тонев, светла му памет, тогавашен началник на ВМА. Имаше частни фирми, които бяха изразили готовност да участват в търга за строителство, като поемат и инвестирането. Идеята бе 200 места да се ползват като служебни от лекарите на Военна болница, а с другите 500 частният инвеститор да получава приходи от такса за паркиране за възвръщане на инвестицията. Цялата зона на болниците в медицинския комплекс е много проблемна за паркиране и на лекари и на посетители, околните булеварди са задръстени от паркирани коли, които освен всичко и пречат на движението и изграждането на такъв паркинг можеше да реши доста проблеми. Ген. Тонев имаше и идея в сутерена на паркинга да се разположи малък автосервиз. Обясняваше ми, че когато бил на специализация във Франция, към болницата имало автосервиз. И лекарите можели да си оставят колата сутрин в него примерно за смяна на масло, на гуми, за проверка на двигател, за дребни ремонти. И през деня да мислят само за пациентите си, а не как да оправят колата си.

И този паркинг не стана – принципалът на болницата не се съгласи

За частните паркинги във вътрешно-кварталните пространства на центъра изобщо не говоря – там нищо не можеше да обедини собствениците в общ проект. Освен това кой ще даде 30 000 лева за паркомясто, като може да плаща 150 лева на година за стикер – 200 години стикери срещу един гараж.

И така, колите са на улицата, пешеходците слаломират между тях, велосипедистите карат по платното с риск за живота си … и те така… Все пак тези проекти са налични, възможностите за инвестиции може би все още съществуват и вероятността да се случат мъждука… а дано, ама надали… колко ще съм щастлив, ако бъдещите управленци на София опровергаят песимизма ми…

Възможни въпроси:

1. Какво е отношението към публични подземни паркинги в широкия център на София?
2. Какво е мнението по въпроса за публично-частното партньорство?