БОДЛИ

Последни есенни къпини!
Те нямат сили да узреят.
Те молят небесата сини
за сетен път да им погреят.

Те чакат пътника случаен
да ги съгледа и откъсне.
Остава рискът им отчаян
свидетели да бъдат – късни.

Край тях спокойно всичко вехне,
отдало цвят и плод навреме,
а няма плодовете техни
да станат никога на семе.

Те горди са. Не се оплакват
срещу настъпващата зима.
И техните бодли заякват
с една омраза обяснима.

1966