Радой Ралин написа стихотворението „Пенсионерска оратория“ в началото на новото хилядолетие. То беше включено в сборника на поета „Недочакани възкресения“*. Книжката излезе на 21 юли 2004 г. – деня, когато баща ми се спомина. Бързам да публикувам стихотворението отново, преди да е попаднало под ударите на извънредното законодателство, подготвяно да преследва медийни реакции, които управляващите намират като вредни за общественото здраве.
Кин Стоянов
ПЕНСИОНЕРСКА ОРАТОРИЯ
Братя и сестри пенсионери,
чада божии и изчадия адови,
униженията и възложения ни град
така ни мумифицираха,
че вече сме едноутробни близнаци,
станахме вече друга народност,
почти прокажени,
беззащитни новородени,
в нас още тлее жаждата за живот.
Хайде в днешния красив снежен ден
Всички да излезем заедно,
Да си поиграем със снежни топки,
Милион и шестотин хиляди
Ще изпълним площадите с феерия.
И щом се задъхаме
Да глътнем по шепа стрихнин.
Нашитебезпомощни организми
Услужливо ще се гътнат.
(Висок и оригинален рекорд на Гинес!)
Улиците ще почернеят от нашите трупове,
как ще минат колите на нашите себеизбраници?
Хеликоптери ще ги откарат и хвърлят в морето,
за да увеличат двойно улова!
*Радой Ралин „Недочакани възкресения“, София, „Народна култура“, 2004 г.
Бедни ми, бедни, пенсионере!*
Защо още дълго време всички пенсионери – настоящи или бъдещи, ще продължат да бъдат еднакво бедни и обидени