Реймското евангелие: старобългарският ръкопис, коронясвал френските крале


  • Французите възприемат глаголическите и кирилските букви като „вълшебно писмо“ с магическо действие • Съществува твърдение, макар и непризнато от историческата наука, че оригиналът на Реймското евангелие е написан от Теодосий Търновски в Килифаревския манастир

Реймското евангелие е църковнославянски пергаментен ръкопис. Състои се от две части, 32 страници от която са изписани на кирилица, а останалите 62 – на глаголица.

Първата съдържа празнични четения на евангелието според православния обред. Втората част съдържа апостолски послания и празнични паремии според католическия обред и е написана през 1395 година на хърватска (ъглеста) глаголица от монасите на Емауския манастир, основан в Прага през 1347 година като католическа обител с богослужение на славянски език. В края на глаголическата част има кратка бележка, според която кирилската част от евангелието е написана от Свети Прокопий Сазавски.

Евангелието започва с календар. Най-вероятно има откъснати страници, защото началото му е от месец ноември, нещо типично за западноевропейската традиция. Но пък преди това има страници от друг текст, което потвърждава, че съществуват липси. Източно-православната традиция започва цикъла на календара си от септември. В същото време обаче първият празник от февруари е посветен на великомъченик Трифон, който се празнува по нашите земи, но не и на запад. Проф. Георги Бакалов приема тезата на професора от Лодзкия университет Георги Минчев, че кирилската част на ръкописа е написана в началото на XI век от основателя на Сазавския манастир св. Прокоп, недалеч от Прага. По-точно е да се каже, че е преписана от по-стар български първоизточник, за който в момента науката не може да установи нищо конкретно.

Реймското евангелие е известно с факта, че векове наред то е било използвано при коронацията на френските крале. Когато се заклевали, те полагали ръка върху древната църковна книга с красив обков, в който били инкрустирани реликви. Вероятно именно за това този ръкопис е бил предпочетен при коронациите, тъй като е бил богато украсен и изписан. По време на Френската революция пищният обков на така нареченото Реймско евангелие е бил ограбен, но са останали дървените корици, обвити в червена кожа. Днес ръкописът се съхранява в трезора на библиотеката в Реймс и достъпът до нея се разрешава само в много изключителни случаи.

Първият, който се е заклел пред Реймското евангелие по време на коронацията му, е крал Анри III, управлявал Франция от 1575 до 1589 година. Това е злополучният крал, при който става Вертоломеевата нощ. След него пред свещената книга се кълне Анри IV. Историците смятат, че Луи XIII и неговите наследници до Френската революция също полагат клетва пред книгата със старобългарските азбуки.
Наполеон Бонапарт обаче се кълне в Париж, а не в Реймс. Историците обясняват това негово решение с факта, че той не следва кралската традиция, а традицията на Римската империя.
Според проф. Георги Бакалов поне петима или шестима френски крале са положили клетва пред свещената книга от Реймс. Тогава французите са възприемали глаголическите и кирилските букви като „вълшебно писмо“. Дълго време са смятали, че това е някакъв индийски, сирийски или етиопски първоизточник с магическо действие.

Има няколко теории за произхода на Реймското евангелие. Според някои то е било донесено от кардинал Шарл дьо Лорен – архиепископ на Реймс през 16 век, който го дарява на катедралата за Великден. Преди това то се е съхранявало в манастира “Свети Йероним” до Прага. Втората версия е руска. Според нея княгиня Анна Ярославна, дъщеря на Ярослав Мъдри, при брака си с френския крал Анри I през 1051 година донася евангелието във Франция от Киев. Има и трета – че през 1469 година евангелието е пренесено във Франция от Константинопол от византийския книжовник Михаил Палеокапа. Тази версия се позовава на инвентарните книги на Реймската катедрала от 17 век. Липсата на сериозни и обстойни изследвания на ръкописа от Реймската катедрала подхранва различни версии за произхода му. Съществуват хипотези за сръбски, хърватски, руски, чешки или препис от по-стар старобългарски оригинал.

Реймското евангелие трудно може да съперничи на паметници като Асеманиевото евангелие и Четвероевангелието, към опознаването и проучванета на които България проявява много по-голяма страст. Но при всички положения то е една златна нишка, която от векове свързва българската и западната култура.

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter