Румен Ненков е магистрат извървял всички стъпала на  кариерното си развитие. От младши съдия до председател на наказателно отделение на Върховния касационен съд заместник-председател на ВКС. Специализирал е наказателно право, права на човека и устройство на съдебната власт във Великобритания, Австрия, САЩ, Германия и др. Член на Висшия съдебен съвет (1997-1998; 2003-2007). Член на съюза на учените с публикации в областта на наказателното право и правата на човека. Член на Централната избирателна комисия – заместник-председател (1997), председател (2001). Избран за съдия в Конституционния съд от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд (2009).

А ние какво направихме? Ние, начело с политиците – те тук трябва да са гузни – излъгахме българските граждани относно съдържанието на така наречената Истанбулска конвенция, която беше и продължава да е конвенция срещу насилието. Ние излъгахме, че тя е конвенция в полза на хомосексуалните общности и ни задължава да легитимираме хомосексуалните бракове – една голяма лъжа.

Повтарям – голяма лъжа, която всеки изминал ден ще я опровергава

Защото държави със силни религиозни общности и влияние на религията ратифицираха конвенцията и не се чувстваха задължени да легитимират хомосексуалните бракове.

Народното събрание реализира всичките изисквания на конвенцията по отношение на наказателното право. То прие изискванията за репресия. Единственото, което остана беше сътрудничеството и превенцията. А ние имаме нужда от международно сътрудничество и превенция.

След това в конвенцията правилно е казано за социалната система. Какво направихме ние? Спряхме влизането в сила на един добър закон, какъвто е Законът за социалните услуги.

Защото някои по улиците или по медиите лъжат

Лъжат, че Законът за социалните услуги е насочен към отнемане на деца от семействата им. Хората от малцинствата престанаха да си дават децата – в училище – б.р., изплашени от това нещо. Така ли ще правим наказателна политика? С лъжи?

Какво правим с непълнолетните и с младежите? Ако искаме да сдържаме престъпността, там трябва да се обърнем основно. Работих дълго време един закон, който е приличен, направихме го – стои на трупчета в министерството. Защото не могат да се разберат там две министерства ли… Защото ни е страх от политическата реакция:

• Пак ли ще взимаме децата от родителите? – Не знам вече…

Вместо, което, с една безотговорна лекота внасяме законопроект, който предвижда доживотен затвор за  непълнолетни. Аз не знам в какво общество живея? Не знам в каква правна среда живея…

Думите на съдия Румен Ненков са извадени от репортаж на Силвия Великова за БНР. Целият репортаж чуйте ТУК!