За малко се поставих на мястото на Бойко Борисов. Разбирам го, никак не е лесно.

Гледах как са го посрещнали завчера в Кърджали – шпалир, охрана, ходи редом до владиката начело на литийното шествие… Като специален човек, почти цар.

Представяте ли си какво е след 10 години подобни почести изведнъж да станеш обикновен човек? Да отидеш на църква, например, и да не те пуснат, защото някой си премиер гостува там. А да са ти постилали килим преди това на същото място…

Дори да си богат като Крез, вниманието към теб няма да бъде същото. Ще те третират като останалото простолюдие. Е, с малко повече лукс. Ще трябва да си част от профаните, недопуснати в храма, също като журналистите пред църквата в Кърджали.

Или отиваш на магистралата и изведнъж – преграда. Още не е довършена.
Трябва да минеш по стария път, трябва да обикаляш по двулентовото шосе заедно с джигитите, които – ужас! –  ще си позволяват да те изпреварват. Дори да си с най-страхотния джип!

Да отидеш в чужбина, не може. Не знаеш езици.

Да останеш в България, не може. Няма как да станеш маса, след като си бил цар.

Ще те гледат снизходително, най-вече тези, които са яли от ръката ти и са ти целували обувките доскоро…

НИКАК НЕ Е ЛЕСНО! РАЗБЕРЕТЕ ГО!

Прочетено във фейсбук профила Силвия Недкова

*Подзаглавието е откровена заемка от фейлетона на Уди Алън Ако импресионистите бяха зъболекари