Гледната точка на един главен архитект
Скоростен Софийски околовръстен път – транспортната мечта на София
Една непонятна упоритост, която проваля голямата идея за цялостно изграждане на скоростен Софийски околовръстен път


арх. Петър Диков

На светлия християнски празник Никулден, се случи нещо знаково за транспортната система на София – бе пусната временно отсечка от южната дъга на Софийския околовръстен път. И то особено важна – от Младост-4 до Горубляне (тук следва да добавя, че разумният пуск трябваше да бъде при готовност и на двете съоръжения – и при Младост 4 и при Горубляне и тогава нямаше да има тези задръствания, които се получиха).

В повечето от медиите бе съобщено, че това е стъпка към бърза връзка между автомагистрала „Тракия“ и автомагистрала „Струма“. Такава връзка съществува от доста време – по Северната скоростна тангента. А южната дъга, завършена цялостно от магистрала „Тракия“ до бул. „България“, облекчава транспортна система на цялата южна част на София, защото осигурява бързи кореспонденции между южните квартали посредством радиалните трасета към тях, както и удобната им връзка с магистралите „Тракия“ и „Хемус“, без да има нужда да се преминава през града.

Този пуск обаче ме върна почти пет години назад – на 28 януари 2016 г. (десет дена преди да напусна общината), когато по мой доклад Столичния общински съвет прие проекта за подробен устройствен план на тази част от околовръстния път – основно трасе плюс локални платна, както и изменението на регулацията на прилежащите квартали. След което последва това, което по-късно нарекох

„Градоустройственото чудо на годината“ – по Решението на СОС нямаше нито една жалба

Въпреки че бяха засегнати повече от 270 имота. Това „чудо“ разбира се имаше обяснение. След първото обявяване на проекта бяха депозирани 42 жалби и възражения. Отчитайки важността на проекта за София, поканих на лични срещи всички жалбоподатели и в коректен разговор успяхме да постигнем съгласие по възможните изменения на проекта преди второто обявяване. Благодарение на това усилие, проектът стигна до успешен финал.

През втората половина на 2021 година цялата реконструирана отсечка ще бъде пусната. И от скоростния ринг на София ще остане единствено седемкилометровата част от бул. „Бъкстон“ до кръговото при магистрала „Струма“. Най-тесните места в това наистина трудно трасе принципно бяха решени преди 10 години – тунел при Павлово и естакада от бул. „Цар Борис ІІІ“ до Горнобански път. Безспорно това трасе е много тежко и строително, и финансово. Тежестта на това трасе обаче не е в необходимите отчуждения, както обикновено при такива проекти. Там отчужденията са сведени до възможния минимум имено заради тунела и естакадата. Трудностите и високата цена на тази отсечка са поради тежките инженерни решения и необходимостта за сложната реконструкция на общоградски инженерни мрежи – кабелизиране на електропровод 110 киловолта, реконструкция на магистрален водопровод и др.

Особено важно е обаче бързото приключване поне на проекта, което да даде възможност за бъдещо точно планиране на необходимия финансов ресурс. Защото след цялостното пускане на новото трасе Младост – магистрала „Тракия“, кошмарния трафик в отсечката Бъкстон – магистрала „Люлин“ ще стане още по-кошмарен.

И основна причина за забавянето се оказва едно странно (това е най-мекото определение, което измислих) ново решение на кръстовището на бул. „Цар Борис ІІІ“ и околовръстния път.

Според това решение се правят бързи тунелни връзки от южната дъга на околовръстния път в посока Перник. Именно тези бързи връзки са причината за жалбите и протестите на княжевци, които спират одобряването на плана. И тези възражения определено имат основание – с това подканяне да се ползва пътя през Княжево се поставят живеещите в квартала при ненормална обстановка с ужасяващ трафик, шум и газове. Освен това е далеч от нормалното да се движиш от магистрала „Тракия“ до бул. „Цар Борис ІІІ“ по трасе с по три ленти в посока и без нито едно кръстовище и преминавайки през бързата тунелната връзка (която е освен това и неразумно скъпа) в посока Владая, да попаднеш на отсечка с по една! активна лента в посока и девет! светофара до Черния кос.

Логиката казва, че развитието на връзките между Перник и София е нормално да се насочва към работещата добре от години бивша магистрала „Люлин“, сега магистрала „Струма“

Разстоянието между Перник и южната дъга на София по магистралата и западната част на околовръстния път е със 7 километра по-дълго, но без нито един светофар и разрешена скорост 140 км/ч. Това разбира се при изградена скоростна отсечка на околовръстния от магистрала „Струма“ до бул. „Цар Борис ІІІ“.

За мен е непонятна упоритостта, с която се защитават т.н. бързи тунелни връзки Южна дъга – Княжево. На този етап именно това проваля голямата идея и според мен наистина „транспортната мечта на София“ за цялостно изграждане на скоростен Софийски околовръстен път.

Надявам се, че ще се разбере безмислеността и вредността на тази упоритост и ще се даде старт на реализацията на тази последна и толкова важна за София скоростна транспортна отсечка…

 

 

 

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter