Снимка: Язовир “Огняново” вече 27 години очаква своя акт 16⇑⇑⇑

София и неотменимото право на питейна вода. Част първа

Tова което знам за проблемите на водоснабдяването и канализацията на София, съм го научил основно от инж. Илия Тодоров (светла му памет) – един голям професионалист и прекрасен човек, който детайлно познаваше В и К системата на Столична община. Той обаче никога не използваше знанията и експертизата си комерсиално и печалбарски, а даваше стратегически съвети и професионални консултации. Задаваше и въпроси – „защо водоснабдителната мрежа на София в последните години систематично се променя от пръстеновидна в тупикова“, „защо в София от 40 години не е изграден нито един резервоар, след като при спецификата на релефа на София това е най-ефикасния начин за денонощно изравняване на потреблението от основния водоизточник и намаляване на налягането в мрежата и по този начин намаляване на авариите…“ и т.н. Въпроси, на които и до сега никой не е дал отговор, не че след кончината му някой ги е задавал. Той впрочем дълги години бе директор на общинското предприятие „София проект“, което е с много съществен принос в развитието на инженерните мрежи на града ни. За щастие, за разлика от „Софпроект – ОГП“, новите софийски визионери не успяха да го унищожат.

Към момента най-съществения въпрос обаче е кой би могъл да бъде резервен водоизточник за София при евентуална авария по водопроводите „Искър“ и „Рилски“, защото очевидно в момента такъв няма. По стечение на обстоятелствата решение на въпроса с резервния водоизточник по принцип е намерено още в периода 1993 г. – 1997 г. По причина на водната криза в София от 1991-1995 г. Металургичен комбинат „Кремиковци“, който до тогава ползва вода от язовир „Искър“ и „Панчаревското езеро“, беше задължен с правителствено решение спешно да осигури водоснабдяването си от собствени водоизточници. Това е довело до ускоряване на завършването на язовир „Огняново“, разчетен проектно още осемдесетте години на миналия век като основен водоизточник специално за МК „Кремиковци“ и който е с обем 32 млн. куб. метра. Още тогава е проектиран и тръбопровод от яз. „Огняново“ до комбината. Язовирът, като строителен обект, е приет в края на 1996 г. с акт 15 и с този акт си стои до ден днешен – вече 27 години. Към настоящия момент язовирът все още няма акт 16 и разрешение за ползване. Покрай него има и други странности – включен е в активите на МК „Кремиковци“ АД, приватизиран от В. Захариев, продаден на Прамод Митал и в същото време от 2000 г. е в списъка на обектите публична държавна собственост, съгласно приложение 1 на Закона за водите. И така повече от 20 години. Отделно, че не съществува в правния мир като обект в експлоатация, а само като строителен обект.

Преди вече 15 години, когато водех борба за затваряне на металургичния комбинат, както и след обявяването му в несъстоятелност и продажбата на активите му, се запознах с подробностите за язовир „Огняново“. Поради факта, че този обект бе включен в списъка на обектите, публична държавна собственост, за щастие не бе част от сделката с „Елтрейд къмпани“ и остана на разпореждане на синдика. За разлика от водопроводите от Панчарево, които в края на 60-те и 70-те богатият тогава комбинат получил задача да построи и станал горд собственик. И си е собственик и до ден днешен… по-точно не комбинатът, а купувачът на фалиралото дружество. Когато Столичната община поискала да ги  придобие, от новия собственик била поискана да се плати сума почти една четвърт от цената на цялостното придобиване на комбината. Това обаче е само информация от слухове… Проверявайки възможността язовир „Огняново“ да стане резервен източник, към 2014 г. неофициално поисках от „Софийска вода“ анализ на качествата на водата във водоема. Този анализ потвърди добрите качества на водата и възможността тя да се използва за питейни нужди. Запознах премиера Борисов и благодарение на неговото разбиране и усилие на 07.10.2020 г. бе взето решение на Министерски съвет за предаването на язовир „Огняново“ за управление от държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. Това е първата стъпка към решението за въвеждане в експлоатация.

След нови три години – август 2023 г. държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ обяви обществена поръчка за ремонт на основен изпускател на яз. „Огняново“ и възстановяване на пасарелка за достъп до водовземна кула. За въпросната пасарелка слуховете говорят, че се е откъснала от едната страна и паднала във водата. Пратен бил кран да я вдигне, но вдигайки я и той паднал в язовира…и това било случка от преди повече от 10 години.

Има възможност при изграждане на водопровода от яз. „Огняново“ до Кремиковци и използването на изградените водопроводи от там до колектора под стената на Панчаревското езеро и по този начин и свързването му с ПСПВ-Панчарево, яз. „Огняново“ реално да се ползва като авариен водоизточник за София, който може да осигури водоснабдяване за 15-20 дни на Столицата.

Другата възможност за резервен източник на вода за София е възстановяването на проекта за язовир на територията на община „Своге“. Има правени в края на седемдесетте години на миналия век проучвания за изграждане на нов язовир в Стара планина над Локорско с пречиствателна станция за питейна вода до селото като резервен водоизточник на София. Този проект е изоставен в годините преди промените явно по икономически причини. Споменавам този факт заради хората, които отговорно са мислели за сигурността на водоснабдяването на София. В проектния си вариант от осемдесетте години той е представлявал каскада от три водоема по протежение на река Елешница и река Батулийска с обем близо 300 милиона куб. метра. В днешното състояние на нещата при наличното застрояване и изградената инфраструктура, реално е възможен само най-горния – на  река Елешница с обем в зависимост от височината на стената между 45 и 75 милиона куб. метра. При разработването на Общия устройствен план на Община Своге издирихме старите проекти за резервен язовир за Столицата и заложихме именно този най-висок водоем с максималния обем от 75 милиона куб. метра. Кметът на Своге уведоми с писмо Областния управител на област София и кмета на Столичната община за това предвиждане, но реакция на уведомлението така и не се получи. ОУП на община Своге е вече в сила и се открива възможност за проектиране и изграждане на този нов водоизточник, който да осигури както водоснабдяването на населените места в община Своге, която има сериозни проблеми с питейната вода, тъй като ползва карстов източник с променлив дебит, така и водоснабдяването на цялата северна част на Столична община. Това ще е значителна подкрепа и за развитието на така наречения „Северен град“ на София, за който много се говори, но нищо не се прави…

За решаване на този стратегически за милионния ни град въпрос – осигуряване на резервно водоснабдяване, е необходимо спешно да се извършат следните действия:

1. Довършване на ремонтните работи за подготовка и приемане на язовира за експлоатация.
2. Процедура по обявяването на язовир „Огняново“ за източник на питейна вода с всички необходими атрибути и санитарно-охранителни зони, съгласно Наредба № 3 от 16.10.2000 г.
3. Препроектиране на водопроводната връзка от язовир „Огняново“ до ПСПВ Панчарево (включително и евентуална помпена станция по трасето).

Що се отнася до новия язовир в община „Своге“, въпрос е на регионално сътрудничество между двете общини – Столична и Своге да се потърси финансиране, според мен възможно е да се ползват европейски фондове за неговото реализиране.

И тези действия е желателно да се случат възможно най-скоро. Защото правото на питейна вода е неотменимо човешко право… и трябва задължително да се осигури.

Възможни въпроси:

1. Какво е становището за необходимост от резервно водоснабдяване на София?
2. Какви са идеите за подобряване ефективността на водоснабдяването и намаляване на загубите на питейна вода?
3. Какво трябва да се направи, за да се извърши ремонта на стената на язовир „Бели Искър“, който се точи вече 20 години?