На 10 март 1943 г. от териториите с българско управление по време на Втората световна война българските власти депортират 11343 евреи, които нямат българско поданство. Всички тези евреи са откарани в Треблинка, където оцеляват само дванадесет души. Депортирането на евреите от окупираните територии предизвиква силна обществена реакция в България и планираната депортация на 48 хиляди евреи от предвоенните територии е спряна с действията на депутати, митрополити, профсъюзи и браншови организации.

Митрополит Стефан I Български заплашва цар Борис с отлъчване от църквата, ако не се прекрати преследването на българските евреи, които е трябвало да бъдат изселени от София в провинцията.

Двадесет българи са обявени за Праведници на света, почетно звание, което държавата Израел дава на хора от нееврейски произход, които с риск за живота си са спасявали по време на Холокоста евреите от изтребление. Това са:

Анна Георгиева, Анна Сърчаджиева, Асен Суичмезов, Атанас Костов, Васил Иванов, Вера Ичкова, Владимир Куртев, Димитър Пешев, Димо Казасов, Иван Момчилов, патриарх Кирил I, Михаил Михайлов, Младен Иванов, Надежда Василева, Павел Герджиков, Петър Михалев, Рубин Димитров, Спиро Денков, Станка Стойчева и патриарх Стефан I.

Паметник на екзарх Стефан в Широка лъка, паметник на патриарх Кирил в Пловдив, площад в град Яфа в Израел, кръстен на Димитър Пешев, паметната плоча на Димитър Пешев на едноименния площад в Яфа