Кой да ни свърши работата?
СТЕФАН Е. НИКОЛОВ: Ако останем в тази бабикянска схема – загубени сме
Когато гръм удари, как ехото експертно… по тв студиата заглъхва


Стефан Е. Николов

Голямото събитие на тези и следващите дни е декларацията на Министерство на финансите и Държавния департамент на САЩ. В него ясно са посочени две имена – тези на Божков и Пеевски – чието  хипертрофирано присъствие от десетилетия в българската политика, икономика и цялостен политически живот никога не е било тайна.

За мен по-любопитното е прочитът, който се опитват да правят познати експерти, абонирани за телевизионните студиа. Винаги съм съжалявал колегите, които правят компромиси със съвестта си, за да бъдат канени пак и пак от тв каналите.

Между другите тази сутрин се появи и една особено одиозна фигура – Миро Севлиевски, хем експерт, хем политик (идва ми един термин от известен фейлетон на великия Ботев, великанът, за когото се спомнихме вчера)…

Когато в разгара на политическите събития през лятото на 1991 г. се завърнах от специализация в САЩ се запознах с доста нови и не толкова нови играчи в българската политика и социални процеси – тези, които залагаха основите на дереджето, в което сме днес. Повечето, разбира се, познавах – просто  пластовете се бяха разместили, много хора от четвърта читалня на Народната библиотека вече не слизаха от екраните.

В централата на Българското сдружение за честни избори и граждански права срещнах и един млад колега, когото не познавах. От разговора с него останах с неприятно впечатление – в  негово лице видях архетипа на новото поколение, от което очаквахме прекалено много, но те се оказаха просто нагаждачи и марионетки, дегизирани като реформатори и новатори.

Та само една темичка ще прихвана – опитите  американската декларация да се използва конюнктурно за конкретния български политически момент и по до болка познатия ни начин:

 Някой друг да ни свърши работата

Почнах с прочита на документа, който е в духа „иска ми се“. Прибързано и наивно ще е някои от тези, които забъркаха поредната наша каша да внушават как Байдън мислил, мислил как да даде рамо на борците срещу статуквото в България тъкмо преди яловите избори и подписал един документ, който не е баш това, което са очаквали оплелите се като пиле в кълчища наши политици. Смешно и тъжно е да се слушат тълкувания на ниво Алена, „астроложката на Берлускони“ и Кобилкина как казаното ясно и недвусмислено всъщност не било така, а иначе, и да ни пробутват какво ли не.

Ако останем в тази бабикянска схема – загубени  сме. Само да припомня, че в документа е посочена само една партия, и тя не е от тези, която мнозина очакваха и не е от привиждащото им се „статукво“, което и вчера тръгнаха да изчегъртват.

Прочетено във фейсбук профила Stephan E. Nikolov

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter