Съотношението между фондовете от ЕС и източените пазари на Източна Европа е по-лошо от 1:10

Елитът вкарва държавите в ЕС и превръща членството в абсолютна религия, включително с репресии срещу който е против

Еврофондовете и високо платените служби в ЕС за шепа чиновници са подкупът, платен на елита

Източна Европа е поне двойно по-бедна, отколкото би могла да бъде, ако не беше влязла в ЕС.

Източна Европа е големият губещ от началото на ХХI век. В момента тя плаща 300 – 400 милиарда долара всяка година на Западна Европа, и основно на Германия.

Източна Европа е в типична „хватка на доминионите“. Това е моделът една държава да се колонизира като се подкупи елитът й. Това е съюз на елита с империята, за да се издоят поданиците.

Системата е работила с векове. Прилагана е и от Англия в Индия, там провъзгласявали махараджи от името на кралицата. И после заедно изсмуквали обикновения народ.

В момента ЕС е точно това. Западът, но основно Германия, подкупва местния елит чрез еврофондовете. Елитът вкарва държавите в ЕС и превръща членството в абсолютна религия, включително с репресии срещу който е против. Излизането се превръща в ерес. А вкараната страна се изсмуква чрез други механизми – изкупуват местни монополи, търговски вериги, сключват се неизгодни договори за дълъг период, които не могат да се сменят при смяна на властта.

Еврофондовете и високо платените служби в ЕС за шепа чиновници са подкупът, платен на елита. В замяна се завзема пазарът на съответната страна и той се дои в полза на западните корпорации. Това става чрез електроснабдяване, водоснабдяване, топлофикация, чрез западните стоки, монополно налагани в търговските вериги, чрез далеч по-големи и недостижими за местния бизнес бюджети за реклама, маркетинг, чрез изкупуване на медии пр.

Съотношението между фондовете от ЕС и източените пазари на Източна Европа е по-лошо от 1:10. Ако Източна Европа излезе от ЕС и спре тази огромна субсидия, която плаща на Запада, тя може да е двойно по-богата.

Минимум.

Това би успокоило обществото и доста би намалило и натиска за емиграция, който е друг начин за изсмукване. Чрез по-високи заплати Западът прибира най-добрите специалисти на Изтока и така разширява изоставането.

Справка на Анализи.bg

Джоузеф Стиглиц (на англ: Joseph Eugene Stiglitz) е американски икономист, автор и професор в Колумбийския университет. Носител е на нобелова награда за икономика през 2001 и на Медал „Джон Бейтс Кларк“ (1979). Стиглиц е най-известният съвременен икономист с леви убеждения и с критични виждания за глобализацията и икономистите на свободния пазар. Работил е в администрацията на Бил Клинтън като председател на Съвета на икономически съветници. Бил е вицепрезидент в Световната банка и главен икономист в периода 1997 – 2000. Стиглиц е икономически съветник  и на президента Георги Първанов, от 2010 – съветник на гръцкото правителство, от март 2012 г. Стиглиц е член на работната група на фискалната комисия шотландското правителство, а от 2015 г е в икономическия Консултативен комитет на британската лейбъристка партия.

На български са издадени следните трудове на Джоузеф Стиглиц : Икономика на държавния сектор (1996), Свободно падане (2010), Цената на неравенството (2014), Еврото. Как една обща валута застрашава бъдещето на Европа (2016).