Илия Бешков, Бай Ганьо убива създателя си Алеко, 1947 г.
Дежавю за българската политика на Балканите с Алеко Константинов, роден на 13 януари 1863 г., убит 34 години по-късно в Пещерско по погрешка с общинска пушка поради междупартийна междуселска свада за ниви.
Как Бай Ганьо видя сметката на Щастливеца – I
Как Бай Ганьо видя сметката на Щастливеца – II: Но аз не вярвам да отидат дотам…
“Сега да има някой да освободи Македония, догдето е нашата партия на власт, че аз да те науча тебе какво се вика келепир. Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много: само две години, две годинки само да ме оставят управител или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене… Солунската митница! Калифорния, да я вземе мътната! И иди, че не бъди патриот, иди после това, че не съчувствувай на македонците…
Па и Русия си няма хас бе, джанъм: ръг с българите, ръг с гърците, ръг със сърбите, е че туй политика ли е, моля ти се, а? Ако ще държи с нас, с нас да държи, да прати пак два-три корпуса: хем някоя пара ще капне, хем Македония свободна.
Ний трябва докрай да покажем на султана, че сме кротка вяра, че не сме като ония бунтовници гърчулята. Хич не им ли стига толкова умът да помислят, че султанът може да се разкахъри, ами! Представи си, моля ти се, тамам се е разположил човекът в харема си и току виж, че му пристигат хабери: в Крит бунт, гръцката флота тръгнала, кралят начело на съединението, принц Георги начело на флотата; в Скопие размирици, в Цариград вълнения, Млада Туркия, реформи… Кача алърсън!
Еле тази солунска митница — на сърцето ми е израснала, ваджията! Да ще султанът да ни даде Македония, че да ти се изтърся аз тебе в Солун, ама догдето е нашата партия на власт, че да ти се курдисам аз тебе на митницата…Че да ги пипна аз ония ми ти търговци, две годинки да им обирам каймака! Па сетне оттегли се на Охридското езеро, дигни си една вила, па си накриви калпака… Ето, туй се казва патриотизъм.”