#ВсекиДневно с Ivan Delcheff
Убийството, което дръпна спусъка на Големия терор
Как Йосиф Сталин овладя целия съветски партиен апарат и страната на съветите


Иван Делчев

Анастас Микоян, Сергей Киров и Сталин, ~ 1930. Анастас Микоян преживява всички трагични епизоди на болшевизма, той е съратник на Ленин, Сталин и Брежнев. За него казвали през 70-те: „От Илич до Илич без инфаркт и паралич“.

На 1 декември 1934 е прието постановлението на Централния комитет на Съветския съюз „За начина на водене на дела за подготовка и извършване на терористични актове“. С постановлението се определя десетдневен срок за водене на следствие и незабавно изпълнение на присъдата. Не се допуска адвокатска защита и обжалване. Това постановление става правната рамка на Големия терор през 1937 – 38  година. Този документ е създаден само няколко часа след убийството на ленинградския първи секретар на партията Сергей Миронович Киров и очевидно е подготвян още преди това трагично събитие.

Сергей Киров е изключително популярен като оратор и е любимец на работниците и с тази популярност е опасен за Сталин. С убийството му се осъществяват няколко от скритите намерения на злия сталински гений: ликвидира се ленинградската организация от стари болшевики и съратници на Ленин като конкурент на московската власт; създава се повод за планирания масов терор, с който Сталин овладява целия партиен апарат; и най-после – премахват  се опасни конкуренти за върховния партиен пост, например заговорът за убийството на Киров е обявен от Сталин като „зиновиевски“, на името на съратника на Ленин Григорий Зиновиев, противопоставил се на „Червения терор“, обвинен по-късно като главен организатор на „Антисъветския обединен троцкистко-зиновиевски център“ и разстрелян. На екезекуцията на Зиновиев присъстват Ягода, началник на НКВД, заместникът му Ежов и началникът на охраната на Сталин Паукер, като и тримата са разстреляни следващите три години.

Убиецът на Киров е Леонид Николаев, безработен болшевик с лична омраза към Киров поради подозрение,че жена му е любовница на Сергей Миронович. В очевидния заговор за убийството на популярния ленинградски водач това се оказва добър мотив. Николаев е разстрелян към края на месец декември, а конвойният, който го води към мястото на екзекуцията, свидетелства, че Николаев е извикал: „Излъгаха ме!“. Разстреляни са жената и голямата сестра на Николаев, а всички други членове на семейството му са изпратени в трудови лагери.

Над четиридесет хиляди души са изселени от Ленинград, от които са осъдени над двадесет хиляди души. Мотивът за тази разправа, която е генерална репетиция за Големия терор с неофициалното име „Кировският поток“, е обяснен месец и половина след убийството на Киров:

Ленинград е единственият по рода си град, където има най-много бивши царски чиновници с техните семейства, бивши жандарми и полицаи; тези господа разлагат и увреждат нашия партиен апарат.“

По повод гибелта на Киров в съветско време се разпространява следният анкедот: Сталин съобщава за смъртта на Киров на съратниците  си, но председателят на Централния комитет, а впоследствие на Президиума на Върховния съвет на СССР, Михаил Калинин, наричан „Всесъюзния старейшина“, недочува и пита Сталин:

–  Йосиф Висарионович, не можах да чуя кого убиха днес? – Сталин отговаря:

 –  Михаил Иванович, когото трябваше, него и убиха.

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter