Снимка, гробът на Свети Кирил в църквата “Сан Клементе”, фрагмент

На 14 февруари Едната Света, Съборна и Апостолска Църква чества Успението на Свети Кирил Славянобългарски. Според известното кратко житие на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещият цариградски патриарх.

Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и разни поръчения от обществен характер. Константин избягал от суетата на мирския свят в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където именно извършил в пост и молитва приснопаметното си дело – да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.

С брата си бил изпратен от византийския император Михаил ІІІ в славянските страни Моравия и Панония, за да спечели за християнството тамошните славяни чрез бащиния им език. Но чувствително били засегнати интересите на местното германо–латинско духовенство. То било враждебно настроено към славянския език и започнало борба против тях.

На двамата братя – славянски просветители се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа.

В Рим Константин Философ тежко заболял; бил постриган в монашество с името Кирил и подир петдесет дни починал на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата “Св. Климент Римски”.

Житието на Свети Кирил е написано от Свети Климент Охридски при непосредствено сътрудничество на Свети Методий, Моравски архиепископ, брат на Свети Кирил.

Мисиите на двамата братя са значими за цяла Европа и това е отразено в четири документа на Ватикана.

Булата на папа Йоан VIII от 880 “Industriae tuae” (Вашето усърдие) одобрява използването на славянски език в литургията и определя Методий за архиепископ на Моравия.

Енцикликата на папа Лъв XIII от 1880 “Grande Munus” (Голямото задължение) възхвалява достойнствата на Св. Св. Кирил и Методий като апостоли на християнството в Източна Европа.

Апостолическото послание на папа Йоан Павел II от 1980 “Egregiae Virtutis” (За безпримерно достойнство) обявява Св. Св. Кирил и Методий за покровители на Европа. В традицията на Римокатолическата църква това са небесни покровители и застъпници пред Бога на цяла Европа.

Енцикликата на папа Йоан Павел II от 1985 “Slavorum Apostoli” (Славянските апостоли) отдава почит на делото на Св. Св. Кирил и Методий като духовен мост между културните и религиозни традиции на Източна и Западна Европа.