На 2 март 1855 г. на руския престол встъпва като император и самодържец Всерусийски Александър II. В руската историография той е наречен “Освободител”, защото освобождава крепостните селяни, а българската историография е наречен така заради победата в Руско-турската война 1877-1878 година.

Баща му Николай I, известен за съжаление повече с погрома над декабристите, всъщност създава законодателството, въз основа на което през 1861 г.  Александър II отменя крепостното право. Всъщност Александър е велик реформатор, освен отмяната на крепостното право той провежда революционни за Русия реформи, като премахване на военните поселения, реформира образователната система, включително висшето образование, местното самоуправление, провежда военна, земска и съдебна реформи, а с финансовата реформа, подготвена от държавния контрольор Валериан Татаринов подготвя Русия за капиталистическата икономика.

С имперски указ е силно ограничена и цензурата, с което Русия се подготвя за демократична промяна. Учудващ е негативният ефект от отмяната на крепостното право. Помешчиците рязко забогатяват, присвоявайки огромни поземлени владения, селяните се разоряват, оставайки без протекцията на помешчиците и това води до революциите от 1905 и 1917 година, втората от които е фатална за Русия.

Паралелно с крайно наложителните реформи по времето на Александър се създават редица организации, някои от тях с крайно терористични възгледи, насочени към революционна промяна на руското общество. Двата процеса са свързани и имат една и съща цел – революционна  промяна на Русия. От друга страна голяма част от висшето руско общество е крайно недоволно от реформите на императора. Героят на Руско-турската война генерал Михаил Скобелев дори  заплашва, че ще арестува императорското семейство.

Терористичните организации като “Народна воля” извършват серия атентати, седем от които са насочени срещу Александър. И на 13 март 1881 г., след две хвърлени срещу него  бомби, час по-късно императорът умира от раните си в Зимния дворец.