Трите кита в световната политика
ЦЪН ЦОН: Тайван – малко история за размисъл
Подкрепата на САЩ към Тайван не е от последните няколко години и далеч не се опира просто до някакви чипове


Източник: https://bnr.bg/, карикатура Сергей Елкин: https://bnr.bg/aboutbnr/post/101662520/sharjove-na-nai-izvestnia-ruskia-karikaturist-sergei-elkin-ot-dnes-na-vsichki-digitalni-platformi-na-bnr

Сега – малко история. По отношение на текущата ситуация с Тайван мисля, че е редно да се припомнят някои исторически събития, за да ни е по-ясна голямата картина.

През 1945 г. бе сключен Договор за приятелство и съюз между Китай (все още в ръцете на националистите) и СССР. В него след натиск от Сталин Китай отстъпва на СССР следните права:

– Признаване на независимост на Външна Монголия;

–  Съвместно управление на Източнокитайска железница  – водеща до Владивосток);

–  Концесия на СССР на пристанище Люшун;

–  Управлението на пристанище Далян на СССР;

След като комунистите побеждават националистите в гражданската война, Мао обявява основаването на Китайска народна република през 1949 г. В този период Сталин се притеснява дали Мао ще признае договора, сключен през 1945 г. с националистите. След пристигането си в СССР за 70 годишнината на Сталин през 1949 г. Мао поставя на масата въпроса за нов договор между вече новата КНР и СССР, в който обаче иска премахване на горепосочените точки. Сталин, разбира се, му отказва. Мао, понеже е инат, решава да остане в Москва цели 2 месеца и отказва да си тръгне, докато не се разберат със Сталин за новия договор. Няколко седмици дори отказва да излиза от хотелската си стая. Това поставя Сталин в много неловко положение, защото има-няма седмица след като си тръгват всички останали гости, в английските медии излизат заглавия от сорта на: „Сталин постави Мао под домашен арест“. Всичко това се случва към края на декември 1949 г.

По същото време в САЩ се водят горещи дискусии за това каква политика следва да прилагат спрямо новосъздадената КНР, Корея, Тайван и т.н. На 29 декември се провежда съвещание на Съвета за национална сигурност, на което се сблъскват две мнения. Военните в лицето на Министерството на обраната заявяват, че са категорично против всякакви отстъпки срещу комунистически Китай, защото според тях през изминалите години само това правят. От Пекин са отстъпили чак до Шанхай, а сега им остана само Тайван, където скоро се настаниха загубилите гражданската война националисти. Според военните, ако отстъпят и Тайван, това напълно излага на риск отбранителната линия на САЩ в Далечния изток. Затова трябва задължително да помогнат на лидера на националистите, Чан Кайшъ, в защитаването им на Тайван срещу комунистически Китай.

Мнението на Държавния департамент пък е противоположно. Държавният секретар Дийн Ачесън споделя, че не трябва да се разсъждава единствено от военна гледна точка, а от политическа. Трябвало да се идентифицира кой им е приятел и кой – враг. Казва на Труман, че основният враг на САЩ не е КНР, а СССР. Ако Щатите изхабят цялата си енергия и ресурси срещу КНР, докато Сталин седи отстрани, яде пуканки и се смее, това би било стратегическа загуба за Щатите. Най-наложителното било да се предотврати нов евентуален съюз между двата комунистически лагера, чиято територия ще покрива Европа и Азия. Това щяло да бъде катастрофално за демократичния свят. Труман го пита как според него е най-разумно да се действа. Ачесън колоритно отговаря: „Ами, много просто – подаряваме Тайван на китайците. Мао няма как да не ни е благодарен за това. И без това най-големи вреди на Китай са нанесли руснаците, а не ние“. Труман напълно се съгласява с тази риторика.

Веднага възниква проблем с това, че след оттеглянето на американския посланик в Китай, Джон Лейтън Стюарт, вече не съществуваше канал за комуникация между двете страни. Как американците да предадат това свое послание на Мао? Труман решава да вземе нещата в свои ръце. На 5 януари 1950 г. прави публично изявление, в което споделя, че Тайван винаги е бил на Китай, САЩ нямат никакви претенции към Тайван и ако на Тайванския проток избухне някакъв военен конфликт, това е изцяло вътрешен въпрос на Китай и няма нищо общо с Щатите. Ачесън, притеснен от това дали изобщо Мао е разбрал какво иска да каже Труман, свиква нова пресконференция на 12 януари, на която подробно изтъква историческите моменти, свързани с това „кой е навредил най-много на Китай“:

  1. Докато други са колонизирали различни райони на Китай: Англия са колонизирали Хонконг, португалците – Макао, японците – Тайван, американците не са извършвали подобни действия;
  2. Кой предостави на Китай всякакъв вид помощи в борбата му срещу Япония;
  3. Не е ли СССР виновен за това Външна Монголия да не е вече в ръцете на Китай;
  4. Не е ли СССР този, който е взел от Китай над 1.5 млн. кв. км в източен Сибир и отказва да ги върне.

Един от важните моменти от речта на Ачесън е очертаването на отбранителната линия на САЩ в Далечния изток, а именно: Алеутски острови – Япония – островите Рюкю – Филипините. По този начин Тайван и Корейският полуостров остават извън отбранителната линия на САЩ.

Сталин, виждайки изказванията на Труман и Ачесън, е бесен, защото вижда, че американците умишлено искат да развалят отношенията между СССР и КНР. Принуден при тези обстоятелства, той се съгласява да сключи с Китай нов Договор за приятелство, съюз и взаимопомощ на 14 февруари 1950 г, чието съдържание изцяло задоволява исканията на китайците. Мао излиза от самоналожената си изолация и се прибира в Китай.

Днес Азия щеше да е много по-различна, ако нещата си бяха останали по този начин, но в историята няма „ако“. След като разбират, че китайците и руснаците вече са сключили съюз, американците напълно променят своята политика. Най-големите им притеснения се сбъдват: социалистическият лагер действително се простира от Европа до Азия.

След ново заседание на Съвета за национална сигурност през април 1950 г., американците излизат с прословутия документ “NSC-68”, изиграващ решаваща роля в разбирането на Студената война и всеобхватното ограничаване от страна на САЩ срещу разрастването на комунистическото влияние в Европа и Азия. Именно тази идея мотивира Щатите и техните съюзници да се включват във всеки военен конфликт, в който са замесени комунистически сили независимо дали става въпрос за Корея, Виетнам, Тайван и т.н.

Много хора си мислят, че идеята за преминаване Седми флот на север през Тайванския проток възниква след избухването на Корейската война. Не – идеята се създава още с NSC-68. Законът за отношенията с Тайван, Шестте уверения и т.н. също стъпват върху разбирането на САЩ за разрастващия се комунистически лагер в Азия.

Та, малко история за размисъл. Подкрепата на САЩ към Тайван не е от последните няколко години и далеч не се опира просто до някакви чипове, колкото и голямо значение да имат те в днешния свят. Първо, от тайванската TSMC още през 2020 г. са обявили, че ще строят завод в Аризона. Второ, оборудването на тайванската компания е от холандската ASML, която пък работи с американски технологии. Ако всичко беше просто за едни чипове, американците спокойно можеха да кажат на холандците да спрат да продават машините си на тайванците и толкоз.

Пийс.

Прочетено във фейсбук профила Цън Цон

 

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter