Четете бе, хора!
Чий, аджеба е Крим?
Не е предизборна агитация


Кин Стоянов

Източник: „Дойче Веле“: В Германия изобразяват Крим и по този начин, сиреч като зебра между цветовете на Русия и Украйна

Без да участвам в политическата полемика реших да си опресня знанията кога полуостров Крим е станал руски?

Сещам се за Бахчисарайски фонтан на А. С. Пушкин – май  първият превод на поемата е дело на Алеко Константинов.

Името Бахчисарай означава „град-градина“ на кримско-татарски език (Bağçasaray). Градът е бил столица на кримския хаганат, една от най-влиятелните страни от ХV до XVIII век.

После през 1783 година, Екатерина Велика, по произход немска принцеса, анексира полуострова и го обявява „оттук нататък и за всички времена“ за руски.

През септември 1854 г. съюзническите войски: Османската империя, Франция, Британската империя и Сардинското кралство дебаркират  в Крим. Севастопол – базата на руския черноморски флот пада.

След Кримската война в българските земи на Османската империя са приети няколко вълни кримски татари. Английският пътешественик Баркли ги описва така:

„лицата им са плоски и кръгли, с изпъкнали скули, тесни и дълги очи като тези на китайците. Морално са тихи, малко се смеят, нежни са с жените, децата и животните, трудолюбиви, съвършено честни.“

Което не попречва на Сталин в края на Втората световна война да ги разсели в далечните източни райони на Съветския съюз.

Когато през 1942 година германските войски навлизат в Крим, около 20 000 татари застават на страната на Вермахта и се бият срещу руснаците. Според някои източници близо 200 хил. татари са загинали при депортацията им в края на Втората световна война.

През 1954 година Никита Хрушчов присъединява Крим към Украинската съветска република.

Ако вярваме на „Дойче веле“:

В допитване, проведено през 2008 година, близо 15 процента от анкетираните обявяват културната си идентичност като „съветска“. Те обаче, все пак, си остават малцинство: повече от половината от хората, живеещи на полуостров Крим, се самоопределят като руснаци. Едва 8,3 процента от анкетираните се обявяват за украинци в културно отношение.

В продължение на дълго време културните сблъсъци в Крим бяха не между руснаци и украинци (както сега във въстанието срещу Янукович), а между християните /руснаци и украинци/ и сунитско-ислямските татари.“

Чий е Крим?

Та татарски, руски или украински е, аджеба Крим?

Четете бе хора!

обичаше да подканя публиката моят приятел Жоро Коритаров, когото няма как да обвиним в русофилия.

Иначе казано, ходът на историческите събития е циничен и безмилостен към народите – обикновено в полза не на силните на деня, а на силните по света. И е добре за всеки един народ да го представят фигури, които не  ще се държат послушно като малки деца. Иначе Йордан Радичков го изрече толкова интимно и толкова кахърно в обръщението си към папа Йоан Павел II на 24 май 2002 г.:

Ние малките народи сме като малките деца – радваме се на всеки знак на внимание от страна на големите

Е, приятелят на моя баща, един позабравен български белетрист и сатирик – Васил  Чертовенски – в  средата на миналия век беше издал пред  знаменития френски карикатурист Жан Ефел недоумението народно пред основателя на българската държава:

Аспарухе, Аспарухе, на кръстопът и куче не пикае, ти си тръгнал държава да основаваш…

Пък ние при този обрулен геополитически кръстопът, в началото на третото десетилетие от третото хилядолетие си чешем езиците “ Чий е Крим“

Ей така, заради злободневието на домораслите ни политически интриги…

Просто тъй  ще игнорираме всички едни драматични исторически събития и още по-трагически човешки съдби заради текущата конюнктурна политическа агитация…

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter