Покръстването на българите, миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата летопис

Свети княз Борис I Михаил, покръстител на българите, въвел старобългарската писменост, успява да използва разногласията между църквите на Изтока и Запада в полза на България. Той води тригодишни преговори с Рим, след което отново се обръща към Константинопол, а Византия е вече много по-сговорчива след установените връзки на Борис с папите Николай I и Адриан II.

До този момент византийците са защитници на пентархията – предимството на петте архиепископи – патриарси на петте най-големи древни катедри в Църквата: Йерусалим, Антиохия, Александрия, Рим и Константинопол и не допускат дори възможността България да има автономна църква. След поместния Четвърти църковен събор 869-870 г. в Константинопол византийският император Василий I на 4 март 870 година на извънредно заседание на източните патриаршии, представители на папа Адриан II и българска делегация, водена от сановника Петър, България получава автономна архиепископия под юрисдикцията на Константинополския патриарх, като предстоятелят ѝ се избира от българския епископат. Това е датата, на която е призната автокефалността на Българската църква. Епархийски центрове са Плиска, Преслав, Морава, Охрид, Брегалница, Проват, Дебелт, Белград, и основаните по-рано епархии Средецка, Филипополска, Дръстърска, Бдинска, Скопска и Нишка.

Така на този ден преди 1151 години е създадена Българската православна църква, на която половин век по-късно при Свети цар Петър I е признат ранг на патриаршия.

Свети княз Борис I Михаил, покръстител на бъгларите, миниатюра в препис от 12 век на Учителното евангелие на Константин Преславски