През 1848 г. революционна вълна за утвърждаване на буржоазните демокрации залива Европа, за пореден път Франция става република, революции избухват в дунавските княжества Влахия и Молдова. Въстанието в Молдова е потушено от войските на Михаил Стурдза, господар на Молдова, утвърден съвместно от Русия и Османската империя. Въстанието във Влахия е потушено от османски и руски войски.

Революционерите от тези дунавски княжества, преминавали нееднократно под руско или османско господство според изхода на многобройните войни между двете империи, обединяват усилията си и планират либерални реформи въз основа на обединението на княжествата.

Докато национално-освободителните борби на българите целят възстановяване на възникналата преди повече от хиляда години българска държавност, румънските революционери има да решават фундаментална национална задача – създаване на единна държава, каквато до този момент не е съществувала.

И при изборите на князе на Влахия и Молдова през 1859 г. юнионистите надделяват и на двата престола е избран един кандидат – Александру Йоан Куза, основателят на съвременна Румъния, участник в революцията през 1848 г., с баща молдовец и майка гъркиня от фанариотската фамилия Козадини.

На 24 януари 1859 г.  в Букурещ се провежда заседание на националното събрание, което бележи датата на обединението на дунавските княжества в една държава. Против обединението са всички велики сили, но поради конфликтите между тях две години по-късно Османската империя признава обединените дунавски княжества за свой васал, за да се достигне до обявяването на Кралство Румъния на 26 март 1881 година.

Като жители на балканска страна румънците не избягват изкушението на великодържавността и след присъединяването на Трансилвания при разпада на Австроунгария се самоопределят като Велика Румъния, като включват в границите си и Южна Добруджа. При всички следвоенни прекроявания на европейските страни след двете световни войни Румъния включва най-много чужди територии и загубва най-малко свои. До ден днешен съществува проблемът с унгарското малцинство в Трансилвания и прорумънското движение в Молдова.

Румънски юнионисти по време на революцията 1848 г. с трицветното румънско знаме (създадено още при влашкото въстание срещу Османската империя през 1821 г.), рисунка от Косташе Петреску, очевидец на събитията