На 4 февруари 1945 г. на Кримския полуостров в двореца Ливадия започва Ялтенската конференция, на която Сталин, Рузвелт и Чърчил решават съдбата на следвоенна Европа. Краят на войната наближава и съюзът на тримата водачи след победата над Третия райх е пред разпад. Това е тяхната последна среща в епохата на конвенционалната война. Една година по-късно на срещата им в Потсдам като победители американската атомна бомба вече е факт и съдбата на следвоенния свят е предопределена.

Противно на тиражираното популярно мнение, че на Ялтенската конференция е решена просъветската съдба на България, това става няколко месеца по-рано на Московската конференция през октомври 1944 г., на която се срещат само Сталин и Чърчил. Именно тогава се появява прословутата бележка на Чърчил с процентното разпределение на влиянието на Великобритания и Съветския съюз върху балканските страни, където на съветското влияние върху България са отредени 75%, а на английското – 25%.

По време на Московската конференция Чърчил е считал, че Джугашвили ще спази уговорката, но тя не е спазена не само в резултат на действията на Сталин. Смисълът на всички тези конференции е пробивът на американската геополитика за изключването на Великобритания като световен фактор и противостоенето само на две велики сили, за което противостоене останалите страни ще плащат. Страната, която дава най-малко жертви във войната, има решаваща роля в подялбата на света.

Още при уговарянето на помощта на САЩ за съюзниците срещу Хитлер Рузвелт планира разпада на Британската империя и създаването на еврейска държава и това се случва. Така че Ялтенската конференция е само епизод в историческия път към непоносимо скъпата за европейските народи Студена война.