В годината на столетието от произнасянето на прокламацията на Линкълн за освобождението на робите, 1963 г., баптисткият проповедник и водачът на движението за граждански права на чернокожите Мартин Лутър Кинг произнася знаменитата си реч “Аз имам една мечта”, в която казва:

“Сто години по-късно негрите все още не са свободни. Сто години по-късно животът на негрите е все още осакатен от веригите на расовото разделение и оковите на дискриминацията. Сто години по-късно след прокламацията на Ейбрахам Линкълн негрите продължават да живеят на самотен остров на бедност насред огромен океан на материално благополучие. Сто години по-късно негрите все още мизерстват в ъглите на американското общество и се намират в изгнание в собствената си страна.”

Лутър Кинг е убит на 4 април в критичната за Западния свят 1968 година в Мемфис от Джеймс Ърл Рей. Независимо от усилията на убития пет години по-рано президент Джон Кенеди сегрегацията в Съединените щати има ужасяващи размери и се подкрепя от много от федералните и щатски служби.

Осъденият на 99 години затвор Рей отрича до края на живота си участието си в убийството на Кинг. След смъртта му през 1998 г. вдовицата на Кинг и децата му са в траур, защото са се надявали на нов процес, който да разкрие истинските убийци.

Убийството на Мартин Лутър Кинг предивиква бунтове в цялата страна и президентът Линдън Джонсън обявява национален траурен ден за загиналите борци за граждански права. Конспиративни теории за участието на държавните служби и особено на Едгар Хувър, основател на Федералното бюро за разследване, в убийството на Мартин Лутър Кинг, са разпространени и до днес в Съединените щати. 

През 1977 г. американският президент Джими Картър посмъртно връчва на Мартин Лутър Кинг Президентския медал на свободата.