Източник: Magnifisons

Само мъртвият беше с усмивка,
на спокойствие случил покой,
се полюшваше сам на бесилка,
край затвор ленинградски бе той.
И когато, след съд подивели,
се занизаха полк подир полк,
кратка песен за тъжни раздели
свирна влакът – сиренен акорд.
И смъртта над звездите ни бдеше,
а невинна Русия бе в трус,
под ботушите кървави беше
и под черните гуми марус*.

Така започва “Реквием” на Ана Ахматова, родена в Одеса на 23 юни 1889, последната представителка на великата руска дворянска култура. Поемата “Реквием” е едно от многобройните руски трагични творения за каторгата и политическите убийства в многострадалната болшевишка Русия. Първият съпруг на Ахматова, поетът Николай Гумильов е разстрелян през 1921 г., другият – Николай Пунин, изкуствовед, загива в лагер 1953 г., единственият ѝ син, знаменитият историк, археолог и етнограф Лев Гумильов, прекарва десет години в лагер.

С Постановление на ЦК на КПСС от 14 август 1946 г. Ана Ахматова и Михаил Зошченко са изключени от Съюза на съветските писатели. Постановлението е отменено едва две години след смъртта ѝ, през 1968 г. Разстрелът на Николай Гумильов и смъртта на Александър Блок в същата 1921 година слага край на Сребърния век на руската поезия, към който принадлежи и самата Ана Ахматова.

*марус – колите на НКВД, с които са превозвали арестуваните