ОЖИВЕЛИЯТ ОТ ТЕРМОПИЛИТЕ

Един ден прашен и окъсан цял
ти ще се върнеш ослепял, без сили,
от своите далечни Термопили
един сред всички мъртви оживял.

Внезапно ще се разнесе вестта.
ще опустеят в миг градът и ридът
и ще се струпат всички, за да видят
дошлия от предела на смъртта.

Ще питат със учудване и срам:
„Защо си жив, когато всички твои
събратя са умрели честно в боя?
Защо и ти не си загинал там?“

Ще им отвърнеш, че си ослепял,
преди да паднеш като мъртва птица,
че в пек и прах, и кръв една седмица
без свяст сред труповете си лежал.

Че просто Бог не ти е дал честта
от вражи меч да паднеш… Че когато
свестил си се, там само шумно ято
разнасяло на мъртвите плътта.

Но гласове ще креснат гневно: „Не!“
Тълпата погнусена ще се дръпне.
Ти ще заплачеш и със думи тръпни
ще паднеш гологлав на колене.

И покрай теб ще бъде тишина.
Ти ще се блъскаш във стени студени.
Кръгът на мълчаливото презрение
ще очертава твоята вина.

И с нея ти ще крачиш мълчалив.
Докрай! Презрян, отритнат и без стряха…
Те бяха честни. Да. Но те умряха.
И ти си честен. Да. Но ти си жив.