Радио FM минус
Анета Милкова или „Непосилната тегоба на конюнктурата“
Ще се превърне ли председателката на СЕМ София Владимирова в поредната „Пунта Мара“?


Кин Стоянов

Понякога силата на традицията е толкова тежка, че човек трудно може да ѝ устои, пише полският сатирик Казимеж Брандис в своята книга „Писма до госпожа Z”.

Спомняте ли си кога за пръв път се уверихте, че силните на деня могат да променят законите според своите желания? Аз го почувствах още в далечната 2001 година, след като Симеон Сакскобурготски спечели парламентарните избори.

Тогава Царя вкара в своята парламентарна група много случайни хора. И тъй като Величеството се бе врекъл в своето обръщение към народа да ни оправи за 800 дни, като поиска значителна част от депутатите да са жени – една от тях се случи Милена Милотинова. И върху монархическите криле Милотинова влезе в народното събрание – нещо повече, стана председател на медийната комисия. И като такава Милена Милотинова захвана най-напред своята лична вендета. Работата беше там, че Милотинова беше освободена като репортерка от БНТ от тогавашния генерален директор на медията Лиляна Попова.

На Попова ѝ оставаха още само 3 месеца да ръководи обществената телевизия, след което едва ли щеше да получи втори мандат. Но дори това тримесечие се видя твърде дълго на Милотинова. Тя искаше да вземе главата на Лили на часа. Затова първата ѝ работа като шеф на комисията по медиите беше да инициира промени в закона за радиото и телевизията, щото да уволни Лиляна Попова. И при настъпилото законодателно оживление, промениха закона. Попова беше освободена от поста, а Милотинова бе отмъстена.

Причината – според една от промените в закона – генералнит директори на БНТ и БНР трябваше да имат пет години трудов стаж в БНТ, съответно в БНР, за да заемат длъжността. Лиляна Попова се радваше на порядъчен трудов стаж като радиожурналист, но не и като телевизионер. И след приемането на закона, прекратиха мандата ѝ поради несъвместимост. Не поради тази несъвместимост, заради която Константин Каменаров подаде оставка напоследък.

Минало – неважно“ би възкликнал поетът Никола Вапцаров. Просто Милена Милотинова си отмъсти за уволнението. Конюктурно, бихме си казали днес. Но онази конюктура на Милотиновата вендета се стоварва с ужасна сила върху една от днешните кандидатури за генерален директор на БНР – Анета Милкова.

За евентуалния конфликт на интереси, който преследва Анета Милкова – тя се кандидатира за гендир на БНР в качеството си на директор на специализираната администрация на Съвета за елекронни медии – може би ще коментирам друг път. В момента Анета Милкова май има друг, също така голям проблем. Малко след като нейната кандидатура беше оповестена, колегите от сайта „19 минути“ публикуваха следното:

Фаворитка за Радиото няма трудовия стаж по закон

Цитирам дословно:

Втората фаворитка на ГЕРб за генерален директор на БНР Анета Милкова няма имотни проблеми в стил Апартаментгейт като Александър Велев. Но по закон няма право да стане шеф на Радиото. При предишно нейно кандидатстване това вече е установено от СЕМ, който дори и не иска много – някакви си 5 години. Това, че е била член на управителни съвети на медии, което изтъква, не й върши работа, защото договорите за управление и контрол не се броят по Кодеса на труда за професионален стаж, не се попълва в трудовата книжка и то вече 10 години и 5 месеца. Още при тогавашното обсъждане авторитетен член на СЕМ, каквито бая липсват сега на Съвета, Мария Стефанова казва: „Не съм склонна да се пренебрегне законът”. А как би могло? Или се разчита на минаване по втори начин? Няма да оставим така тази тема.

Интересното в случая е, че комисията по допустимост на кандидатите за генерален директор на БНР е съставена от служители на специализираната администрация на Съвета за електронни медии, сиреч  подчинени на Анета Милкова. Ако те предложат да бъде допусната до състезанието, ще нарушат закона. Ако не я допуснат, тя ще се върне като тяхна директорка. Ситуацията е драматична като в антична трагедия. Хубавото е, че няма да чакаме дълго спускането на завесата.

А може би Анета Милкова разчита на Deus ex machina? Но в случая отново има проблем. Последното парламентарно попълнение в Съвета за електронни медии София Владимирова и Розита Еленова станаха негови членове по благословията на всесилния през 2016 г. Цветан Цветанов. Днес Цецо е в немилост и на практика отстранен от политическия живот.

А Бойко Борисов, спечелил европейските избори, продължава да демонстрира неприязън към такива шикалкавения. Ще се превърне ли София Владимирова, която в ефира заяви, че при кандидатурата на Анета Милкова няма конфликт на интереси, в поредната „Пунта Мара“ или от инстинкт за самосъхранение ще запази топлото си председателско кресло?

Зер, приятелството си е приятелство, ала сиренето е с пари.

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter