“Влизайки като министър на финансите, аз имах две задачи. Да повиша приходите и да се подсигуря, че разходите, които държавата прави, са ефективни и целесъобразни – няма течове. Когато направихме преглед на приходите се оказа, че ако махнем концесиите за летищата, държавата от всички наземни и подземни богатства – това означава всички кариери, злато, мед, всички концесии – ако щете за ски писти – всички концесии за вода – абсолютно всичко, което ние притежаваме като държава и сме отдали на концесия за ползване, всички плажове – общо получаваме около 80 милиона лева.

Мисля, че ще се съгласите с мен, че това не отговаря на реалната стойност на целия този ресурс

Започнахме преглед на концесионните такси:

Да плащаш 2000 лв. концесионна такса за плаж, колкото и малък да е той на мен ми се струва нереално ниско.

Що се отнася до концесиите за добив на мед и злато, оказа се, че никога не е вземана проба от концентрата, който се изнася от България. Помолихме Агенция „Митници“ при следващия износ да се вземат проби, да се пуснат в лаборатория, да се види дали съдържанието на концентрата отговаря на това, което фирмите декларират. Оказа се, че съдържанието отговоря на декларираното, но освен това се изнасят доста допълнителни материали, които са извън обхвата на концесионния договор, който е само за злато, мед и сребро.

В самия концесионен договор е записана концесионна такса, която е на прогнозни съдържания на злато, мед и сребро в рудата и която е доста ниска. Тя е малко над 1% от стойността на реализирания метал.

Ако вземем Чили – държава с голям опит в концесиите, там минималните такси са 3%

При това  има механизъм спрямо референтна цена, при която е сключен договорът, ако примерно цената на съответния метал, при която е сключен договорът, скочи с повече от 50%, да има допълнителни заплащания. Концесията е сключена при определени условия, но както знаем животът е шарен, пазарът се променя. Също, ако цената слезе драстично надолу, се намаляват концесионните плащания. Има начини да се направи тези договори да работят и за двете страни – и за концесионера и за държавата – и то да работят така, че и двете страни да са доволни и да развиват този бизнес, тъй като той трябва да носи ползи, както за държавата, така и за концесионера.

В момента договорите са така направени, че не защитават напълно българския интерес…

Тук не става въпрос едностранно да се денонсират договори, става въпрос да се започне един разговор: първо, ако се правят предварително бъдещи договори за  бъдещи находища и т. н., те да бъдат направени по нов начин; и второ да се види, ако този договор позволява – пак  казвам в рамките на закона – да  се проведат разговори как, евентуално той може да бъде подобрен и за двете страни.

Тук става въпрос за голям ресурс, заради това е интересно на обществото

От гледна точка и на министерството на финансите също е интересно, тъй като става въпрос за сериозен ресурс. Износът примерно на тази компания от началото на 2020 г. досега – за година и половина е над 500 хил. т. концентрат, като в него, примерно съдържанието на злато в този концентрат е около 12 000 килограма. Това е сериозна сума, реализирана на международните пазари:

Около 740 млн. долара по текущи цени…

Трябва да се подходи пазарно към договорите, така че, ако цените на металите скачат, държавата също да печели от това, пък ако цените на металите падат, концесионерът да има защита. Да не трябва да плаща прекалено висока концесионна такса, която да го постави в невъзможност да оперира съответните находища. Това е един съвсем нормален, разумен разговор, който трябва да се случи, за да се види как може да се стигне до договори, било като тези в Чили, било като в други страни, които са така направени, че да защитават и двете страни и да разпределят ползата по един начин, който обществото приема за по-честен.“

Чуйте цялото интервю по БНР