Домът на Москва е в сградата, която се намира на южния ъгъл на площад „Николай Гяуров“ при пресечката на ул. „Раковски“ и ул. „Московска“. Това е бившето руско посолство – първото в столицата на току що създадената в резултат на Руско-турската освободителна война нова държава България. В ъгъла на сградата има балкон, за който градската легенда твърди, че на него е стоял посланикът на Русия при тържествените церемонии в Княжеството, които тогава са се провеждали на пространството между църквата „Света София“ и посолството.

Стоял посланикът и наблюдавал от високо, за да покаже кой е най-отгоре

След построяването на новото посолство на СССР, сградата е предоставена на музея по История на София.

В началото на настоящия век, съгласно споразумение, подписано от кметовете на София Стефан Софиянски и на Москва Юрий Лужков, сградата е предоставена на Руската столица и е наречена Дом на Москва. Срещу това София получава прекрасна сграда в центъра на Москва – това е по разкази, самият аз не съм бил там и не съм я виждал.

Има една съществена подробност – че това взаимно предоставяне е трябвало да бъде с квадратури на двете сгради в еднакви размери.

В наличното състояние обаче сградата в София е с близо 1000 м2 по-малка от тази в Москва.

Когато постъпих на работа в Столична община, аз заварих декларирано официално заявление от Дома на Москва за изпълнение на клаузата от подписания договор за равни площи на предоставените обекти в двете столици.

Заради това в заявлението се искаше надстрояване с един етаж на съществуващата сграда.

Всички това се случва непосредствено след разгорелия се скандал за терена до Руската църква, който след поредица сделки с участието на Столична община и с изменение на Подробния устройствен план на квартала бе отреден за изграждане на офис сграда.

Впоследствие главният архитект Стоян Янев оттегля заповедта си за одобряване на това частично изменение.

Тук ще отворя една скоба – моят предшественик, отнесе груби нападки и обвинения за този случай, включително и най-вече от колеги. В обявения от собствениците конкурс за бизнес сграда на това място, който беше с доста добри за онова време премии, обаче участваха 17 колектива. В екипите на тези колективи бяха повече от 100 колеги. Една немалка част от тях после най-активно хвърляха камъни по главния архитект, че е допуснал изменение на устройствения план с възможност за застрояване.

Мен също специално ме каниха да участвам в конкурса, но аз отказах, защото и тогава, и сега съм убеден, че там не трябва да има сграда.

Така получих в наследство задължения, които друг е поел с подписа си

Понеже съм човек, който уважава правилата и закона, приех, че независимо от факта, че подписалият тези ангажименти вече не е на този пост, той е представлявал институцията Столична община и поради това тези задължения трябва да се спазят.

Сградата на Дома на Москва обаче е паметник на културата, а освен това имаше и една група колеги, които яростно ме нападаха, ей така, превантивно без да съм дал разрешение за надстрояване.

В опит да намеря начин Столична община да изпълни подписания договор, предложих едно нестандартно решение. Между старото Руско посолство и сградата на Националния природонаучен музей при БАН е имало двуетажна сграда в стила на посолството, която е била разрушена при бомбардировките през 1944 г. За сградата имаше запазена кадастрална и фото документация. Идеята бе да се направи градоустройствено изменение, с което да се даде възможност за възстановяване на тази разрушена сграда и то като възстановяване на паметник на културата.

Разгънатата площ на сградата бе точно колкото е нужно за изпълнение на ангажиментите на Столична община

Започна се процедурата по частично изменение на подробния план. Мястото бе чисто от дървета и храсти, само малка част бе тревна площ, а по-голямата бе с настилка.

Групата, която бе против надстрояването, не прие и тази идея. Под знамето на опазване на градината при Руската църква, започна да атакува изменението. Моето категорично убеждение бе, че това е най-елегантния начин да се изпълнят ангажиментите, поети от бившия кмет, да не се пипа сградата на Дома на Москва и да се опазят зелените площи на градината. Намерението ми бе да се довърши процедурата, тъй като бях убеден, че това е коректното решение.

Всичко това бе до едно предаване в Re: Tv – имаше и такава телевизия, на което водещ бе журналистът Асен Григоров.

В това предаване бе събрана цялата протестърска група, която на живо, в ефир, ме обвиняваше във всички грехове към зеленината, към града, към историята и към София. Аз защитавах позицията си, защото бях убеден, че Общината е длъжна да спазва ангажиментите си.

В един момент обаче водещият включи на живо бившият кмет

И на въпроса за неговото мнение, той каза, че е успял да опази (???) градината при Руската църква, а сега опазването ѝ е задължение на сегашния кмет и сегашния главен архитект. При това изказване, заявих в ефир, че след като човекът, подписал договора с Москва се отмята от спазването на поетите ангажименти, то аз повече не се чувствам длъжен да ги изпълнявам. И сутринта на следващия ден прекратих процедурата.

Два месеца по-късно кметът Борисов ми съобщи, че съм включен в делегацията на Столична община за дните на София в Москва. Аз се оправдах с много ангажименти и отказах. Впоследствие, когато делегацията се върна, ми разказаха как кметът Лужков, един уникален управленец и човек, с когото имах честта да се запозная и разговарям при посещението му половин година по-рано в София, е говорил 30 минути, 20 от които за лошия главен архитект на София и 10 минути по останалите въпроси.