#ВсекиДневно с Ivan Delcheff
Берлинският разлом
Завинаги изгубените територии от българското етническо землище


Иван Делчев

Участниците в Берлинския конгрес, показани с достоверни портрети в картината на Антон фон Вернер, придворният художник-хронист на германския кайзер, 1881 (размери 360х615 см): 1. Хайнрих Хамерле, 2. Граф Кароли и 14. граф Дюла Андраши, Австроунгария, 3. Едуардо Лоней и 9. Луиджи Корти, Италия, 4. Александър Горчаков, 13. Барон д’Убри и 17. Пьотър Шувалов, Русия, 5. Анри Уадингтон, 11. Сен Валие, и 12. Пол Депри, Франция, 6. Бенджамин Дизраели, 23. Одо Ръсел и 24. Робърт Гаскойн Сесил, Британска империя, 7. Йозеф Радовиц, 8. Хлодвиг Шилингсфюрст, 10. де Мун, 15. Лотар Бухер, 16. Ото фон Бисмарк, 18. Бернхард фон Бюлов, 19. Фридрих фон Холщайн, 20. Мориц Буш и 21. Херберт Бисмарк, Германия, 22. Садуллах бей, 25. Александър паша Каратеодори и 26. Мехмед паша, Османска империя

С Берлинския договор, заключителният документ на Берлинския конгрес, подписан без участието на България на 13 юли 1878 г., българските територии, установени от Цариградската конференция от 1876 г., са разделени на седем части:

Васалното Княжество България;

Автономната провинция Източна Румелия;

Северна Добруджа, предадена на Румъния;

Македония, Източна Тракия и Западна Тракия, които остават в Османската империя;

Поморавие, предадено на Сърбия.

Берлинският договор унищожава разпоредбите на предварителния Санстефански договор между Руската и Османската империи, по който България има площ от 170 000 кв. км., спрямо съвременните 110 000 кв. км. Още при подписване на Санстефанския договор граф Игнатиев е обвиняван от Великите сили във войнстващ панславизъм и е било ясно, че договорът е обречен.

От друга страна граф Игнатиев е обвиняван от своите сънародници за провала на Санстефанския договор и завършва живота си в нищета, разорен от финансови авантюри.

Методий Кусевич, тогава архимандрит и протосингел при Пловдивската митрополия, обръща публично внимание на подготвяните от Русия, Англия и Австро-Унгария несправедливости спрямо българския народ и организира подписки от всички земи, които да бъдат занесени до Берлинския конгрес.

В Македония подписките са организирани от Кузман Шапкарев. Събраните подписки са предадени в руското посолство, но не получават гласност и нито един български представител не присъства на Берлинския конгрес. Съединението на България и обявяването на независимостта през 1908 г. разрушават окончателно системата, създадена от Берлинския договор, но много територии с българско население остават завинаги изгубени.

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter