Атауалпа Тиксикапак Инка, управител на Еквадор през 1532 г., въстава против брат си, законния владетел на империята на инките Уаскара, като го побеждава и пленява. Същата година на крайбрежието на Перу акостират испанските конкистадори, предвождани от Франциско Писаро. Братоубийствената война разделя инките на политически лагери, а освен това в империята има многобройни покорени народи, и испанските конкистадори умело се намесват в този конфликт.

Атауалпа подценява испанците, наблюдавал ги е внимателно и е убеден, че те са хора, а не богове. Но инкският народ не го знае. Няколко години преди това заловени испански разузнавачи са принесени в жертва на бога Кон Тикси Виракоча Пачамаку. Жертвоприношението постига обратния на очакванията ефект. Инките започват да наричат испанците Виракоча и това допринася за обожествяването им. Испанците са бели като боговете им, имат божествено огнестрелно оръжие и яздят невиждани зверове.

По ирония на историята именно липсата на коне в Южна Америка не е довело до откриване на колелото и оттам до поява на технически прогрес. И при тези условия двеста души, въоръжени с дванадесет аркебуза и четири оръдия на 16 ноември 1532 г. в битката при Кахмарка в северната част на Перу пленяват Атауалпа и избиват повече от пет хиляди души от неговата свита – пристигнали  за срещата с Писаро невъоръжени по негово настояване – без  да загубят нито един човек.

Скритата осемдесетхилядна армия на инките се разбягва.

Атауалпа плаща откуп, като напълва две стаи със злато и сребро от Куско, но испанците се опасяват, че инките отново ще получат водач, осъждат го на смърт за убийството на брат си и го изгарят на клада.

Две години по-късно Писаро основава град Лима, днешната столица на Перу и това е краят на империята на инките.

Екзекуцията на Атауалпа, илюстрация от “Първата нова хроника за доброто управление” на Фелипе Гуаман Пома де Айяла, 1615 г.