Дори и хората, които не следят новини от Близкия изток са чували за „Блекуотър“ – наемническата частна американска армия, която оперираше на територията на Ирак и Афганистан, спечелвайки си реноме на сила, която първо стреля, а после въобще не си дава и труда да пита.

Базираната в Северна Каролина фирма дълго време печелеше договори за обслужване на американската армия в Близкия изток, но скандалните истории за насилие и зверства в крайна сметка доведоха до отнемане на лицензите й.

Сега основателя на компанията Ерик Принс има нов проект. Той се стреми да събере от инвеститори сумата 500 милиона долара, които да вложи в откриването, експлоатацията и доставката на ресурси, необходими за производството на електрически акумулатори. Това означава да се върне отново на Изток. Минерали като кобалт, литий и мед се намират най-вече в конфликтни зони като Демократична република Конго и Афганистан. А Ерик Принс умее много добре да се оправя в такива региони.

Неотдавна пред CNBC коментира, че има за цел да сложи край на статута на кобалта в Конго като „конфликтен минерал“, а плановете му включват създаването на постоянни работни места и повишаване на доходите на миньорите, които сега работят в ужасяващи условия.

Пред телевизията Принс твърди, че иска да създаде „етични мини“, а евентуалните бъдещи инвеститори в неговото начинание биха могли да проследят източника на кобалта и да знаят, че той идва от място без никакви злоупотреби или експлоатация на работници.

Приблизително 67% от световния добиван кобалт през 2017 г. е дошъл от Конго. Конгоанската минна камара изчисли през 2015 г., че в страната има 2 милиона души, заети пряко в миньорския бизнес, които копаят злато, диаманти и метали като кобалт, често при изключително тежки условия на труд. А по всичко личи, че металът ще става все по-ценен и търсен.

Желанието на Принс да се покаже социално отговорен, особено на фона на историите за предишната му голяма компания, обаче е сериозно и причината за това е, че големите играчи в този бранш искат да демонстрират именно такава отговорност. Корпорации като Apple, Tesla, Volkswagen, Samsung, General Motors и Renault са се ангажирали да се снабдяват с кобалт за батериите си и електромобилите си само от мини, в които не се използва детски труд, а за работниците се полагат грижи.

Според групите за защита на човешките права обаче изразяват сериозен скептицизъм по темата. Конго има дълга история на експлоатация на деца за труд (някои от още 6-годишна възраст) – практика, която продължава и до днес. През 2018 г. разследване на CNN показа, че взимането на работа в мините на малолетни продължава да е широко разпространена практика.

Това е индустрията, в която Принс влиза, а неговата противоречива история кара много критици да хвърлят скептични погледи върху заявените от него цели и това, което (евентуално) може да се крие зад тях.

След 11 септември и американската инвазия в Афганистан и Ирак „Блекуотър“ действително се прочу с действията на някои от служителите си, включващи масови убийства и разрушения. Принс е осигурил и войници за армията на Обединените арабски емирства (чиито военни днес извършват някои от най-тежките злоупотреби и зверства в Йемен) и се опита да създаде частни военновъздушни сили за авторитарното правителство на Южен Судан.

Според съобщенията администрацията на американския президент Доналд Тръмп е решила да създаде частна шпионска мрежа, проектирана от Принс и участника в скандала Иран-Контра Оливър Норт, за да заобиколи т.нар. „Дълбока държава“, от която президентът на САЩ се страхува.

Принц е твърд привърженик на Републиканската партия, а сестра му Бетси Девос е част от екипа на президента по въпросите на образованието. Самият той попада в разследването на прокурор Робърт Мълър за руската намеса в американските избори със съмнителните срещи на Сейшелските острови през януари 2017 г., точно преди встъпването на власт на Тръмп. Тогава Принс е провел срещи с представители на Русия и на Обединените арабски емирства с цел установяване на таен канал за връзка между Москва и Вашингтон.

Принс твърди, че пътуването му до Сейшелите е било строго по бизнес цели и няма връзка с Тръмп, а срещата му с ръководителя на руския държавен фонд, за когото се смята, че има тесни връзки с руския президент Владимир Путин, е „случайна“.

В момента Принс е ръководител на базираната в Хонг Конг компания Frontier Services Group, занимаваща се с логистика, авиация и сигурност. Сред нейните основни инвеститори е и китайската държавна компания Citic Group.

Frontier се фокусира върху защитата на китайските предприятия в Африка и Азия в най-негостоприемните места на земята. Тя инвестира също така в медна мина в Конго и в бокситна мина в Гвинея, а освен всичко друго компанията спечели и договор за сигурност във разкъсана от войни южна част на Сомалия.

В имели до Foreign Policy Принс коментира, че плановете му за добив на кобалт ще включват използването на „гео-научна експертиза“. Той също така планира да разшири обхвата на търсене на ключови метали и минерали и в други региони на Африка, Южна Америка и Източна Азия.

По негови думи също така в плановете му влиза и модернизиране на самия процес по добив на кобалта, както и въвеждането на нови технологии за редуциране на милионите тонове отпадъчен материал, които в момента остават след процеса по добив на металите. Тези планове обаче все още не са обсъдени изцяло с администрацията на президента.

Ключово място в тези планове играе Китай. Страната е ключова транзитна точка за кобалта, тъй като китайските компании доминират във веригата на доставки. Това поставя Принс на добра стартова позиция, предвид добрите му връзки с Пекин.

Установено е също, че много китайски фирми купуват кобалт, добиван от мини с експлоатация на детски труд в Конго. Пред Foreign Policy Принс коментира, че макар Китай вече да произвежда около половината от електромобилите в света, неговата компания Frontier не се очаква да участва в тази инициатива и вместо това ще остане фокусирана върху логистиката и транспортната подкрепа, а не върху развитието на ресурсите и минното дело. Също така намеква, че очаква „географски разнообразен набор от инвеститори, които да се присъединят към нас“.

Фактът обаче е, че ако държи да продава кобалт и други полезни изкопаеми на големите играчи от Запада, неговата компания ще трябва да се опита да добива по етичен начин своите ресурси. И все пак за която и да е фирма ще е особено трудно да покрие на практика тези стандарти за етичност в държава като Конго, която има история на масово насилие, корупция и неравенство, подхранвани от богатите си запаси от ценни метали.

През последните няколко години лобистите във Вашингтон активно прокарваха идеята за облекчаване на санкциите срещу Конго, наложени заради явната корупция в страната и нарушаването на човешките права. Тази администрация в Белия дом обаче е по-склонна да обмисли подобен ход, особено ако има свой човек, който да оперира в страната.

Но докато в Конго все още има множество санкции, които да пречат на бизнеса, същите ценни минерали могат да се добиват и в Афганистан, където от вече близо 20 години САЩ оставя своя военен отпечатък.

Нещо повече – Принс е решен да експлоатира ресурсите на страната. Той вече се е срещал с висши държавни служители и министри от управляващото правителство, а компанията му Frontier Services Group е отворила офис в Кабул. Също така има информации, че Frontier са започнали преговори с местните племена от районите, където са залежите на кобалт и полезни изкопаеми.

Освен всичко друго, Принс, който е отявлен защитник на частните армии, прокарва и идеята за вкарването им отново във военните действия, заменяйки държавните армии. Той смята, че може да осигури победа над талибаните със сравнително малък брой жертви, а същевременно войниците от американската армия ще могат да се изтеглят от страната, каквито са дългосрочните планове на Тръмп.

Всичко това обаче повдига някои притеснителни въпроси за цялостните планове на Ерик Принс в държави като Конго и Афганистан, които продължават да са раздирани от насилието. Присъствието на собственика на „Блекуотър“ е всичко друго, но не и рецепта за сигурно решаване на въпроса и деескалиране на ситуацията.

Всичко, което знаем за Принс и присъствието на компаниите му в конфликтни зони досега, не дава  основание да се вярва, че той има склонност или способност да смекчи случващото се вече в двете държави.

Електромобилите могат да помогнат на света да намали своя въглероден отпечатък, но тази полза изглежда незначителна, ако хиляди от най-бедните хора по света пострадат, за да могат западняците да успокоят екологичната си съвест.

Принс е само един играч във все по-мащабната надпревара за добива на полезните изкопаеми, така необходими в производството на електромобили и мобилни технологии. Той обаче има потенциала да задълбочи нестабилността, която е неизбежна част от новата битка за ресурси.

Източник: Webcafe (по Foreign Policy)