Няма как да не са ви спохождали мисли съвсем без връзка с делника ви. Пека чушки и се сещам за Аристофановите комедии “Жените в народното събрание”, “Жабите”...

Осъзнах, че все литературни жаби познавам. А за жабата като такава имам бегли спомени от часовете по зоология в 7. клас.

Човек наивно може да си мисли, че гущерите взели решение да си отрежат опашките и да станат безопашати земноводни. Еволюционно не е така, но явно ние сме в огледалния свят.

Повечето жаби са зелени. Но жабата трева не пасе, тя е хищник. Голямата крастава жаба всъщност е кафява. Ако бъде оставена на сухо за по-дълго време, за нея означава “да е извън зоната си на комфорт” (съжалявам за досадно модния израз). Щото в блатото – храна  на корем: червейчета, мекотели.

Крастава кафява жаба, източник Уикипедия

Ако бъде оставена на сухо, Краставата кафява жаба започва да се подува. Някои смятат, че така има много важен вид, но всъщност изнемогва. Тя се надува, за да увеличи повърхността на кожата си, чрез която диша и поема влага.

Когато ѝ пресъхне блатото, тя започва да върти жабешките си очи наляво-надясно. Гледа да лапне нещо и така да издържи до завръщането в своите блатни води.

Когато е на сухо, Краставата кафява жаба започва да кряка по-интензивно. Някои долавят металически и едва ли не диктаторски оттенъци в нейното крякане. Други фриволно се наемат да открият в него мъдри послания, велики откровения… и в тоя репертоар. Ако не е хълцане от задавяне или оригване от пресищане, квакането е от глад. Ако не е рутинно самодоволство, то е от страх.

Не съм попадал на задоволително обяснение защо в редица митологии жабата е символ на богатство. Изобразяват я със златна монета в устата. Може би защото, за разлика от приказката за глупавата птица, жабата може да квака, без да изпуска монетите.

Прочетено във фейсбук профила Boris Ivanov