България в индекса за икономическа свобода 2017


Институт за пазарна икономика

През последните 12 години фондация Heritage, която е една от водещите и най-реномирани институции в сферата на проучванията за икономическа свобода и политики, публикува ежегодния си Индекс за икономическа свобода в държавите по света. 2016-та не е изключение, а България отчита по-добри резултати в сравнение с миналогодишното си представяне, но с нашата 47-ма позиция все още сме под средното европейско ниво. Нека разгледаме основните елементи на индекса и причините за класирането

Индекс за икономическа свобода

схема икономическа свобода

Четирите главни категории, които съдържат в себе си по 3 компонента, за да се изчисли индекса са:

Върховенство на закона (имуществени права, почтеност на държавата, ефективност на съдебната система)

Ограничена намеса на държавата (фискална свобода, публични разходи, данъчно облагане);

Регулаторна ефективност (бизнес свобода, свобода на труда, парична свобода);

Отворени пазари (търговска свобода, инвестиционна свобода, финансова свобода).

Върховенство на закона

Правото на собственост не е добре защитено в България. Известно е как частните инвеститори са несигурни, когато трябва да вложат капитала си в страната ни заради натиска от страна на НПО-та и държавния апарат. А, когато си потърсят правата, опират до двата основни проблема с върховенството на закона – ефективността на съдебната система и политическата податливост на корупция. Критиките от страна на Европейската комисия и видимата липса на резултати при борбата срещу такива феномени са отразени и в незавидното 105-то място по показателя съдебна ефективност на Индекса. Влошените условия за инвестиции се допълват и от политическата нестабилност и липсата на праволинейни политики в различните икономически сфери.

Ограничена намеса на държавата

Тук, благодарение на все още съществуващия плосък данък от 10%, България се представя добре, като общата данъчна тежест достига 26.5%, което ни прави примамлива дестинация за развитие на бизнес. В макроикономически план също се представяме сравнително добре, въпреки удвояването на външния ни дълг в последните години (26.9% от БВП). Харченето на публични средства представлява 37.2% от БВП като най-голям дял са в социалната сфера, нещо което не стимулира личната икономическа независимост и е винаги мишена за политически дебати и трикове.

Регулаторна ефективност

Процесът по стартиране на бизнес беше улеснен, за да се догонят европейските стандарти в тази насока. Бяха намалени държавните субсидии в някои сектори като енергетиката, но все още има държавен монопол в здравеопазването, образованието, пощенските услуги и др. Има нужда от повече приватизационни сделки и концесии, за да се либерализира пазара и да се повиши качеството на предоставените услуги. Основни проблеми при пазара на труда са огромното „изтичане на мозъци“ ежегодно към други страни и нарастващото разминаване между конкретната нужда от кадри за бизнеса и хората, които си търсят работа. Като положителни аспекти могат да се отбележат гъвкавото трудово законодателство и относително равното ниво на заетост между мъжете и жените.

Отворени пазари

За щастие търговската свобода у нас е на едно добро ниво, най-вече заради членството ни в ЕС, което е шанс за свободна търговия в един голям и силно конкурентен пазар. Благоприятното ни геополитическо местоположение и пристанищата също служат за внос и износ, които заедно представляват 131% от БВП на страната. Що се отнася до инвестиционната свобода, правната рамка е съобразена с европейските и международни стандарти като осигурява защита срещу дискриминация на чуждите инвеститори – въпреки някои скорошни опити това да бъде променено от родни националисти.

Българската агенция за инвестиции полага усилия в привличането на чужди инвестиции, но заради проблеми като липсата на качествена работна ръка в някои сфери на стопанството и корупцията, задачата им става все по-трудна. От своя страна, банковият сектор се стабилизира, което се отчете и при стрес-тестовете на банките. Все пак остават съмненията за определени банки заради документираните журналистически разследвания в тази насока, отказа на ЕК да публикува конкретните резултати от стрес-тестовете и ненаказуемостта след аферата КТБ.

Извод

Всички идентифицирани проблеми могат да бъдат решени с ясни, конкретни и непопулистки политики. За съжаление, предизборният период е непродуктивен в това отношение и сме свидетели на надпревара от обещания, които са в точно противоположния спектър. Ако не се вземат бързи мерки в сферата на образованието, здравеопазването и пенсионната реформа, качествения човешки потенциал ще продължи драстично да намаля, което ще има пагубно отражение на икономиката. Дебата за корупцията и нуждата от съдебна реформа трябва да продължи, както и мониторинга на Европейската комисия. Надяваме се поне плоският данък да остане, за да се запази едно от малкото предимства на страната ни в Европа.

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter