Освещаване на знамето на Българското опълчение. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски

Българското опълчение е българско военно съединение в състава на Действащата руска армия на Балканския полуостров в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Съставът му включва български доброволци – войници, българи – офицери от Руската армия, и редовни руски военнослужещи – офицери, унтерофицери и войници. Сражават се на страната на Руската империя срещу Османската империя.

На 31 март 1878 г. от Опълчението е създадена Българската земска войска, която впоследствие се превръща в Българска армия.

От 1880 до 1891 година в България съществува и Народното опълчение, което е спомагателна въоръжена сила, използвана за резервно попълнение на редовната армия.

То е създадено със закон, а тези опълченци са участвали както в Съединението на България, така и в победоносната за нас Сръбско-българска война. Целта на създаването на Народното опълчение за осигуряване на военната подготовка на населението, което не може да постъпи във войската, с оглед защитата на бъдещото съединение на Източна Румелия с Княжество България. Ръководството му се осъществява от Военното министерство, което поема и грижата за обучението на опълченците. В провинцията има свои окръжни комитети и чети.