Всяко едно българско дете е сираче, останало даже и без държава


Златина Хаджипанайотова,

                                                               една българска майка

Добре дошли в България, най-бедната и най-бързо обезлюдяваща се членка на Евросъюза, заемаща второ място в света по смъртност и 186-о – по раждаемост.

България умира, а ние сме тихи наблюдатели, скрити в собствените си черупки, изнемощели от личните си борби за оцеляване. И ако сме били съпричастни безмълвни участници  на разграждането на българската държавност, то дойде времето, критичната точка, времето, в което всеки един от нас трябва да пред себе си и в името на децата си, да поеме отговорност, лична.

Златина Хаджипанайотова

Не да обвиняваме, да плюем и да търсим отговори защо и как се е стигнало до тук. Тук е сега и е факт. Държава няма, трябва да я изградим отново, да взимаме решения и да заставаме зад тях. Ние сме суверенна държава, народът е върховната власт

Време е да се събудим, да искаме промяна на системата, която убива и лишава синовете и дъщерите ни  от социални придобивки по абсурдни причини, лишава ги от права, защита, лишава ги от грижа!

Държавни средства се инвестират неадекватно делът на бедните деца и живеещите в риск от бедност и социално изключване се увеличава. Образованието трябва да гарантира реализацията им – то е от първостепенно значение за хората, които искат да постигнат нещо в живота си. В страните, чиито резултати се стремим да достигнем, много трудно можеш да влезеш в елита на обществото без добро образование. Докато в България можеш да станеш министър практически без образование, можеш да станеш шеф на най-голямата държавна компания без никакъв ценз.

И ако институционалната структура дава ясен знак, че образованието не е нещо важно, то няма защо да се учудваме. Една трета от населението на България е функционално неграмотно! А постоянно твърдим, че образованието е приоритет. Според мен приоритет е това, за което се отделят достатъчно средства, за да се постигнат целите. Но след като продължаваме да стоим само на това равнище:  уж искаме нови програми, но не сме готови да ги финансираме – значи децата не са ценност, не са приоритет.

Превърнали сме се в събирачи на точки. Някога в училище имаше табло с черни и червени точки, с които бяхме отбелязвани. Сега пораснах и още събирам точки, заветните точки, с които да се класира детето ми в детската градина и още точки с които да го запиша на училище.

И питам: къде е приоритетът към бъдещето на страната? Не е ли изконно право на детето ми да бъде прието, където е най-удобно и най-безпроблемно за неговият родител?

Вместо да си пишем точки, е редно да се инвестира в задоволяване на нововъзникналите потребности на населението. Ако държавата се нуждае от лекари, то нека да инвестира в университетите, които да произведат качествени лекари и най-вече в реализацията им като специалисти, осигурявайки качество на живот и европейска заплата, която да ги накара да останат. Но не в нереформираната здравна система в България.

Деформациите в българското здравеопазване са наистина тежки. Един от резултатите е принудителното дофинансиране на медицинското обслужване от джоба на иначе здравно осигурени пациенти, с цел да се „усвояват“ отпуснатите средства, се правят множество ненужни и направо безсмислени операции и процедури, придружени от скъпи изследвания. При наличие на демографски срив, всяка Коледа събираме левчета за кувьози, постоянно спасяваме някой български ангел, за когото пътека няма…

Докога?

Във Великобритания и Германия лекарствата за деца до 18 години са безплатни. Освободени от плащане са и хората над 60 години. Във Франция не се заплащат лекарствата за деца под една година и за възрастни над 60 години. В Германия – за лекарствата на децата (до 18-годишна възраст) не се заплаща. Стойността се поема от здравноосигурителните каси. Купуването на лекарствата става задължително срещу рецепта, като рецептата се проверява с обаждане директно до лекаря, който я е издал.

Според промените във Франция от 2004 държавата поема 80% от цената на предписаните лекарствата. При издаването на рецептата обаче пациентите заплащат минимална потребителска такса в размер на 10 на сто от референтната цена на препарата плюс разликата, ако има такава, между тази цена и другата – на фармацевтичния пазар. Здравното осигуряване е абсолютно задължително като делът му, заедно със социалното осигуряване, доближава половината от доходите на работещите. Освен държавния фонд, съществуват браншови и частни здравноосигурителни фондове.

Днес, държавата, в която живеем, плаща за издръжката на един затворник месечно около 1000 лв., и същата тази държава помага на българската майка с детски надбавки в размер на 40 лв. Помага, но не на всяка, помага само на тези, които не работят, или чиито доходи се вместват в подоходния критерий. Останалите са „твърде богати“

Днес Държавата не е осигурила родителите на деца с увреждания. Години наред те се борят за изцяло нов общ план за действие, съобразен с нуждите на хората с увреждания, във всички сфери, за закон за личната помощ, който да позволява след подробна оценка на потребностите на човека с увреждане да му бъде отпуснат бюджет и той да има свободата и избора да го управлява.

Днес Държавата не плаща наследствени пенсии  на много от децата, останали без един или двама от родителите си. Въведен е  стаж във възраст, която предполага липсата му и подоходен критерий, който лишава всеки работещ родител от последната възможност, наречена персонална пенсия.

Съгласно чл. 47, ал. 4 от Конституцията, държавата и обществото дължат особена закрила на децата, останали без родител, тъй като се намират в неравностойно положение. Загубата на родител е трагично обстоятелство и поради това трябва да се предприемат мерки, с които да се компенсира невъзможността детето да се издържа от двамата си родители.

В чл. 26 Конвенцията за правата на детето, към която България се присъединява през от 1991 г., не се предписва на държавите, как трябва да се предоставят различните социални помощи и плащания, но изисква от държавите да гарантират, че всяко дете, което има право да ги получава, трябва да има достъп до тях без дискриминация, без социален етикет или изгубване на друго право. Ресурсите трябва да се насочват към тези, които най-много се нуждаят от тях и да са съобразени с техните потребности

Време е за смяна на приоритетите на България!

  • Ясно, публично финансиране на разходи за малки деца и детски заведения и социално осигуряване;
  • Задължително безплатно здравеопазване за всяко дете, български гражданин;
  • Помощ и защита от държавата за растящия брой самотни майки, които са особено застрашени от социално изключване, изолация и бедност.

Необходимо е също хората да бъдат улеснени в търсенето на баланс между учение и семеен живот. Студентите, които са и родители, опростено и лесно да имат достъп до отпускане на заеми при много по-благоприятни условия, гарантирани от държавата.

Необходима е промяна и в съдебната система относно гарантиране на ефективно прилагане на адекватни и навременни мерки за запазване на правото на личен и семеен живот.

Това не е химера, нито моя мечта. Това е началото на изграждане на една нова държавност, която изисква провеждането на последователна политика за всестранно стимулиране на младите семейства да раждат и отглеждат повече деца.

Това е една нова България, която ще застане зад своите деца.

Народ не моли, народ повелява!

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter