Саморъчният кървав подпис на Александър Стамболийски, преди екзекуторите да отнемат окончателно живота му

На 9 юни 1923 г. Военният съюз със съдействието на ВМРО сваля правителството на Александър Стамболийски. Политическите възгледи на Стамболийски наподобяват идеологията на Бенито Мусолини, че обществото не се дели на класи, а на съсловия. За да осъществи идеята си Стамболийски управлява авторитарно, създавайки Комитета за селска диктатура и Оранжевата гвардия.

Българската комунистическа партия е неутрална спрямо преврата и последвалите го Юнски селски бунтове, оценявайки режима на Стамболийски като фашистки, а преврата като уреждане на сметки между градската и селската буржоазия.

Дълбоката причина за преврата е Нишкото споразумение от 23 март 1923 г., с което Стамболийски се задължава пред Кралството на сърби, хървати и словенци да ликвидира българските бази на ВМРО.

В резултат Стамболийски е жестоко убит и обезобразен именно от група членове на ВМРО, водени от скопския войвода Величко Велянов.

Б. Р.: Така македонстващи елементи за втори път в новата българска история посичат по жесток и варварски начин български министър-председател, след убийството на Стефан Стамболов на 15 юли 1895 г., от шайката разбойници, водена от Наум Тюфекчиев.

Източник: LOSTBULGARIA.COM

Някои от участниците в преврата единадесет години по-късно след друг преврат се принуждават да забранят и окончателно да ликвидират ВМРО, обвинявайки организацията в многобройни убийства, отвличания и изнудване в Югозападна България.

След разгрома на ВМРО дейци на левицата на организацията под влиянието на прословутата Резолюция на Коминтерна по Македонския въпрос от 1934 г. за пръв път издигат идеята за македонски народ и език. Това е първият преврат, в който участва Кимон Георгиев, но той още два пъти ще повлияе на съдбовни за България събития, два пъти ще бъде обявен за “Герой на социалистическия труд” и накрая ще бъде погребан с държавни почести с участието на министър-председателя Тодор Живков.

Александър Цанков отговаря на тронното слово, поднасяйки на царя главата на Стамболйски, Илия Бешков, 1931