Дълги години българската външна политика на прехода, вероятно опиянена от участието на България в световно значима организация като НАТО, демонстрираше необясними амбиции за „световна роля”, за решително участие в световни процеси и за значима тежест в международните дела. В същото време политиката ни в региона на Балканите беше плаха, недействена, отстъпчива и дори страхлива. Това продължи дори и след приемането ни в Европейския съюз, членството в който поне на пръв поглед ни даваше значителни предимства, особено в региона на Западните Балкани. Оказа се, че липсата на ясни идеи и цели (освен разбира се преориентацията от „просъветска” в „проевроатлантическа” “вярност”) води до ниска ефективност (за да не кажем липса на ефективност), хаотичност и на практика безполезност от нашата външна политика. Трудно може да се намери външнополитическо действие на нашата дипломация, което да отбележим като значимо и полезно за България.

Външната ни политика изобщо не се занимава с икономическите интереси на страната ни, или по-скоро, ги предава от години в името на неясни и необясними и необяснени външнополитически дивиденти. Особено видим е провалът на външната ни политика в сферата на транспортното развитие на Балканския регион. Повече от 25 години изминаха от обявените на Критската конференция 10 Европейски транспортни коридори, от които четири преминаваха през България. Резултатът е, че тези коридори вече не са актуални, а нито един от тях не се реализира като международен транспортен коридор. В замяна обаче нашите съседи изградиха или са в процес на изграждане транспортни трасета, които заобикалят България и на практика ни вадят от голямата транспортна карта на региона.

Прекомерно толерантната ни политика по отношение на българските етнически малцинства в други държави доведе до усещането, че българската държава ги е изоставила.

Какво предлагаме:

1. Най – съществената част от усилията във външната политика да бъде насочена в региона на Балканите и то основно в посока на подкрепа и защита на икономическите интереси на България във взаимоотношенията със съседните страни, развитието на транспортните връзки в региона и развитието на икономическите, културните, туристическите и др. връзки на взаимно изгодна основа.
2. Активна защита на правата на българските общности в Сърбия, Турция, Гърция, Македония, Украйна и Молдова.
3. Активна външна политика по реализиране на транспортните коридори с Македония, Румъния и Сърбия – магистрала Букурещ – Гюргево – Русе – София, втори мост на Русе –Гюргево, Ж.П. линия Гюешево – Скопие, пътни връзки Симитли – Пехчево, Струмяни – Берово, Ново корито – Салаш.
4. Активна политика, координирана с Европейския съюз и в частност с Вишеградската четворка за справяне с мигрантската криза и особено за охраната на южната ни граница.