Източник: LOSTLULGARIA.COM; Двете страни на знамето на Раховската чета от Илинденско-Преображенското въстание в 1903 г.

В трагичните години след Берлинския договор, разпокъсал българската нация, кървавите усилия за обединението на българите достигат своя апотеоз в обреченото Илинденско въстание, обявено в Битолския революционен окръг на 20 юли 1903 г.

Берлинският разлом
Завинаги изгубените територии от българското етническо землище

26 хиляди въстаници се сражават с 350 хилядна османска армия. Двеста села са опожарени, шест хиляди души загиват, 30 хиляди бежанци се спасяват в България, която успява да спре кръвопролитията, като се отказва от военна подкрепа на въстанието под натиска на Великите сили. Професор Владислав Алексиев, внук на Димитър Миладинов, пише в “Илинденски лист” през 1936 г.:

“Илинденската епопея по идея, вложени в нея народни сили, по душевна всеотдайност и въодушевление на цял народ, е първостепенно историческо дело не само от българска, но и от европейска мярка. Въпреки страхотиите му този Илинден от 1903  е пълен с човечност, с възвишен народен дух, с безкрайна любов към българското име, съградено върху основите на една древна българска култура.”

Източник: LOSTLULGARIA.COM;  Воеводи от Илинденското въстание, най-вляво Борис Дрангов, който загива в битката при завоя на Черна през 1917 г. като командир на Девети пехотен пловдивски полк