АРХ. ПЕТЪР ДИКОВ: #МалкиСофийскиИстории. Сезон втори
В ОЧАКВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ??? 54. Нова сграда на Столична община – възможност или необходимост…
Безкрайната история за всепобеждаващото статукво…


арх. Петър Диков

Снимката на площада пред Централна гара – София е илюстративна

Столична община е административна структура със сериозни права и отговорности, а също и със значителен брой служители. За разлика от повечето големи европейски градове обаче, София няма своя единна и представителна сграда, която да осигурява както удобство на гражданите и фирмите при ползване на услугите на общината, така и по-добра и координирана работа на самата администрация.

Тук става дума само за централната общинска администрация, без 24 районни структури

Отделен въпрос е нужни ли са толкова много райони на столицата.

В момента централната общинска администрация в София е разпръсната в различните си части на различни места в града.

На първо място, разбира се, е основната сграда на ул. „Московска“ № 33. Това е сграда, която не е правена за община, а за други цели. Тя няма осигурен добър достъп за гражданите, не създава нормални условия за работа на Общинския съвет и на неговите структури, не е особено удобна и за самата общинска администрация.

Освен в тази сграда общинската администрация е разположена в още поне 6 сгради:

– на ул. „Московска“ № 45;

– на ул. „Сердика“ № 5;

 – на ул. „Париж“ № 1, 3 и 5;

– на пл. „Славейков“ № 6.

Сградите са разпръснати в центъра, нямат добър достъп както с градски транспорт, така и с автомобил.

Като това се отнася и за служителите, и за гражданите и фирмите

Все пак основната задача на администрацията е да обслужва  хората и бизнеса. Освен това местоположението на тези сгради създава допълнителен трафик не само до всяка една от тях, а и помежду им.

Когато се правеше изменението на ОУП – София през 2007 и 2008 г., една от сложните задачи, които се разработваха паралелно с Общия план, бе градоустройственото и комуникационно решение на пространството около централната железопътна гара, като за тази територия възложихме подробен устройствен план.

По време на работата установих, че с лице към гаровия площад – най-добре обслуженото не само с градски, но и междуградски транспорт място в София, има един прекрасен общински терен с площ близо 10 дка. По онова време освен наличните 5 трамвайни и 6 автобусни маршрута. се правеха и проектите за втори метродиаметър с предвидена метростанция на площада. В непосредствена близост са и Централната ж. п. гара и Централната автогара.

Направихме изчисления, че на този терен съгласно параметрите на ОУП може да се изгради сграда с разгъната застроена площ почти 50 000 кв. м. над земята и подземен паркинг за повече от 400 автомобила. В такава сграда могат да се съберат всички структури на Централната софийска администрация, структурите на Националното Сдружение на Общините в Република България (НСОРБ), на които бяха необходими около 1000 кв. м., както и малък общински хотел за приемане на гости, както и на кметове от страната при мероприятия на Националното сдружение. Идеята Националното сдружение на общините, което по това време си търсеше нова сграда, да получи домакинството на Столична община, бе свързана с факта, че за осигуряване на първото местопребиваване на тази изключително важна структура по стечение на обстоятелствата бях съпричастен.

През 1996 г. като зам. директор на НЦТР, предложих място за офис на новосъздадената структура – седмия етаж на ул. „Алабин“ № 16. Аз подписах договора и им проектирах „про боно“ този офис. На това място сдружението се развиваше, укрепна и работи повече от 10 години.

Към идеята имаше и план за финансово обезпечаване на строителството и то без да се използват пари от бюджета.

Разчетите показваха, че от евентуалната продажба на седемте налични сгради, с които разполага Централната администрация, със сигурност ще се осигурят повече средства от необходимите за изграждане и обзавеждане на новата сграда.

Общинските съветници обаче не харесаха мястото – било в непрестижна част на София, до гарата и не бивало сградата на Столична община да бъде там. Трябвало да е в топ центъра на София. Като възможен изследвахме пак общински терен – УПИ  I в квартал 194 на местност „Център – западно  направление“. Тогава се процедираше Подробния план на Западно направление и в проекта заложихме предназначение „за общ. стр., тп и археология“. Този терен имаше представителността на центъра, за която се настояваше, но не осигуряваше необходимия удобен достъп на гражданите, което намирах, че трябва да е основната цел при изграждането на нова сграда на Общината. Освен това възможната разгъната застроена площ бе не повече от 20 хиляди кв. м. или повече от два пъти по-малко от терена на гарата, както и имаше рискове от блокиране на строителството при евентуално разкриване на археология.

И поради това, че там разположена новата общинска сграда не би съответствала на заложените в идеята цели, прекратихме действията в тази посока.

В момента едва ли някой мисли върху подобно предложение, въпреки че все още съм убеден в полезността и възможностите за реализацията му. Централната администрация на Столичната община продължава да работи на седем места, гражданите пътуват от място на място, всички са свикнали, статуквото е всепобеждаващо. Освен това чакаме електронната община, при която хората няма да имат нужда да посещават сгради, а сайтове. Дали обаче това е истинското решение.

И ако се случи, какво правим със сегашните сгради…, а със служителите в тях…

Все пак си мисля, че обединението на всички части на администрацията на Столична община е добро и някой ден ще стане.

И София ще има сграда, достойна за една уважаваща себе си Столица…

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter