На сатириците не им трябват пегаси. Стига им по един крилат козел, който да разнася в ефира бодливия им и неудобен за властниците  талант. Но поетите, дори когато ни разсмиват, могат да тъгуват. Народния поет Иван Вазов тъгуваше с тъгите на народа. Днес сатириците тъгуват вместо народа*. Както ще ни подскаже последната епиграма на Георги Кушвалиев:

#КОЙ УШИ БАЙРАКА? #КОЙ МУ ТУРИ ЗНАКА?

Развява се се гордо байрака,
на управляващите над главата
но променен му е малко знака
и гласи “Смърт на свободата”!

*Трябва да си припомним и стихотворението Елегия от Христо Ботев:

Той ли? – кажи ми. Мълчи народа!

Глухо и страшно гърмят окови,

не чуй се от тях глас за свобода:

намръщен само с глава той сочи

на сган избрана – рояк скотове,

в сюртуци, в реси и слепци с очи