В началото на май 2021 г. имаше презентация на Сдружение „Градски транспорт и инфраструктура“ за градската железница между Перник и София. Реших да я гледам, защото идеята за използване на железницата за градски и регионален транспорт ми е близка и е модерно и съвременно решение. Нищо, че германци, белгийци, холандци я практикуват повече от 100 години.

Сдружението, което обяви тази презентация, обединява млади хора, образовани, с желание за новости, екологичност и промени…

Очаквах интересно представяне на нови идеи. И разговори и спорове, както би следвало да е при новаторски настроени младежи. Защото казват, че в спора се раждала истината. Освен това очаквах и мнение по един проблем, който ме вълнува и като софиянец и като човек, занимаващ се повече от 40 години с устройствени проблеми – проекта за скоростна железопътна линия София-Перник-Радомир.

Станах свидетел на едно странно театро

Това е най–мекото определение, което ми дойде на ум.

Индивид с включена камера мъдро обяснява идеята, а друг без камера, само с глас, задава въпроси. И така, задава се очевидно съгласуван предварително въпрос, при което реакцията на презентиращия е

„…страхотен въпрос“, „…много добър въпрос“, „…прекрасен въпрос“

Следва явно предварително подготвен отговор…

От презентацията разбрах, че е много важно перничани да стигат до гара Захарна фабрика, до НДК и до Александровска болница бързо /?/ с влак… …че трябва да се купят двуетажни мотриси за тълпите, които ще се качат на влака от Перник към София…

…че е по-добре и много по-евтино да се купят двуетажни влакове отколкото 15 хиляди електромобила на перничани…

Ето такива важни неща разбрах

Това, че градската железница в София следва да получи развитие е безспорна необходимост обаче да се твърди с апломб, че това е историческо откритие, е като да заявяваш поучително, че е по-добре да си богат и здрав, отколкото беден и болен.

И така в края на презентацията с огромно съжаление, за себе си трябваше да перифразирам една култова мисъл и да си кажа, че за тези младежи всичко старо е забравено, но нищо ново не е научено.

Защото за пръв път дори възможността някой ден да има градска железница между Перник и София, е поставена под сериозен риск никога да не се случи.

Откъде идва безпокойството ми за реализирането на тази много добра идея

Точно по това време усилено вървяха процедури по одобряване и издаване на строително разрешение на проект за реконструкция на ж. п. линията Радомир-Перник-София. Съгласно този проект, разработван по чл. 150 от ЗУТ, ж. п. линията трябва да е част от трансевропейско трасе и да е скоростна. По нея между Владая и трябва да се изградят два еднопътни тунела с дължина всеки по 4.8 километра – такива  тунели не са строени в България от петдесетте години на миналия век. И както е скоростна, в участъка от Владая до Захарна фабрика проектът предвиждаше линията да е еднопътна по съществуващото трасе с наклони над 20 промила и радиуси под 250 м. Как ще съчетае това скоростно еднопътно трасе с градската железница, презентаторите не коментираха, а обясниха, че проектът си върви, един вид мачът е свирен…

Защото отговорът на този въпрос е еднозначен – никак, просто градска железница при реализацията на такъв проект няма да има.

А куриозното е, че това, което това сдружение иска, го има и в момента. Като доказателство прилагам едно разписание на примерно взет влак.

Информация за влак № 50271:

Централна гара София тръгва – 9.26

Захарна фабрика пристига – 9.32 тръгва – 9.33

Горна Баня – метро пристига – 9.40 тръгва – 9.41

Горна Баня пристига – 9.42 тръгва – 9.46

Владая пристига – 9.56 тръгва – 9.57

Драгичево пристига – 10.30 тръгва – 10.04

Даскалово пристига – 10.06 тръгва – 10.07

Метал – спирка пристига – 10.09 тръгва – 10.10

Перник Разпределителна пристига – 10.13 тръгва – 10.14

Перник пристига – 10.18

Разстоянието е 32 км. с 10 спирки и се преминава за 52 минути

Има обаче някои подробности. При наличната ситуация възможната честота на мотрисите се определя от максималното време за преминаване между две гари в еднопътното трасе, понеже разминаване може да се случи само при гара. И това е времето между гара Захарна фабрика и гара Горна Баня, и между гара Горна Баня и гара Владая – и двете по 10 минути. Значи, че по съществуващото еднопътно трасе от Даскалово до Захарна фабрика, могат да се движат влакове в едната посока на интервал не по-малък от 20 мин. И това е при условие, че се движат само мотрисите на градската железница. При преминаване на други влакове, независимо дали с пътници или с товари, не може да се постигне нито ритмичност, нито относително добра честота, с което да се привлекат пътници, които ще изберат влака пред автомобила…

И още за съжаление не им е стигнала фантазията да отчетат, че и от другата страна на Централна гара София също има хора и има наличен железен път. И че тази градска железница за да бъде ефективна и удобна за гражданите е добре да продължи на изток от Централна гара и да обслужи кварталите Подуяне, Дружба, Абдовица, Миленков, Казичене…

…с население вече колкото Радомир и бързо развиваща се производствена зона с над 5 000 работни места… както и гр. Елин Пелин. Може би защото тези квартали и населени места са свързани с магистрала със София и с Цариградско шосе с центъра и не се вижда колко много автомобили пътуват към и от столицата. Е, забелязва се в задръстванията по Цариградско шосе след Младост и на Орлов мост, но за тях никой не вини хората от тези населени места и квартали така, както се обвиняват перничани за задръстванията в Княжево и по бул. „Цар Борис III“.

Говорил съм с хора от Казичене, които с носталгия си спомнят, как са пътували с влак до Централна гара. Сега не го правят, защото има два влака на ден. А ж. п. разписанието по трасето София – Елин  Пелин на произволно избран влак (един от двата) е:

Разписание на влак 493

Централна гара София тръгва – 18.30

Подуяне пътническа пристига – 18.37 тръгва – 18.44

Искърско шосе пристига – 18.51 тръгва – 18.52

Искър пристига – 18.54 тръгва – 18.55

Казичене пристига – 19.01. тръгва – 19.02

Елин Пелин пристига – 19.12

Разстоянието е 26 км. с шест спирки и се минава за 42 минути

И така, събрано разстоянието от Перник до Елин Пелин е 57 км. със 15 спирки и може да се преминава за 92 минути. Средната скорост – забележете налична, със сегашната организация, по сегашното разписание и със сегашната техника, е 37,2 км/ч.

Е, само където няма връзка между двете посоки на Централна гара…

За да има истинска градска железница в София, на първо място трябва да се преосмисли проектът за скоростна железница. По този въпрос ще е следващата малка Софийска история. След това е нужно е да се направят шест  стъпки, повечето от тях планирани, но неподредени в общата цел – реализация на Софийската градска железница:

1. ♦Да се закупят нови мотриси, предназначени специално за градската железница от Перник до Елин Пелин.
2. ♦Да се направи скромна рехабилитация на трасето Перник – Горна Баня с изграждане на две нови гари за разминаване на влакове – на Мала кория и във Факултета. Така времетраенето на пътуването между които и да са две гари по еднопътното трасе от Захарна фабрика до Драгичево ще стане максимум 5 минути и честотата на мотрисите може да бъде на всеки 10 минути.
3. ♦Да се освободи трасето от автомобилни пресичания, което значи да се изградят три автомобилни подлеза – при Мала Кория, при Захарна фабрика – ул. „Кукуш“ (такъв е предвиден по влязъл в сила подробен устройствен план преди 11 години), както и подлез на ул. „Суходолска“ (за него има влязъл в сила план от осем години).
4. ♦Да се освободи трасето от пешеходни пресичания като се изградят поне пет пешеходни подлеза на територията на Западен парк и Княжево и един надлез във Факултета.
5. ♦Трасето Перник – Захарна фабрика да остане само (!) за градска железница. Другите влакове (включително пътническите от Кюстендил /Гюешево/ и от Кулата /Солун/) да се движат по трасето Батановци – гара Разменна – Храбърско – Волуяк – София.
6. ♦Да се направят шумозащитни съоръжения, съгласувано с живеещите във Владая, Княжево, Факултета, Горна Баня.

Като бонус може да се предвидят и паркинги – и в Перник, и във Владая, и в Казичене, и в Елин Пелин. Те биха създали допълнителни стимули на гражданите за използване на влака.

При реализирането на тези действия градската железница може да преодолее разстоянието Перник – Елин Пелин с 15 спирки за 80 минути

Или средна транспортна скорост е 42,75 км/ч. А знаете ли колко е транспортната скорост на метрото – 37,8 км/ч.

Значи ние ще имаме готов S-bahn с транспортна скорост по-висока от тази на метрото.

С добра организация, добри мотриси, добра инвестиционна програма и малко акъл, можем да се съизмерим с германците… даже можем да ги задминем… е айде де…