Франсоа Бушо: Генерал Бонапарт в Съвета на петстотинте

През 1799 година Франция е в критична ситуация. Европейските монархии съставят коалиция срещу младата република, в Италия Суворов ликвидира всички завоевания на Наполеон, който губи войната в Египет от Османската империя, а британският флот завладява Средиземно море. Франция се управлява от Директория и Съвет на петстотинте, наследник на революционния Конвент. В тази обстановка абат Емануел Жозеф Сийес, един от основателите на якобинския клуб по време на Френската революция, гласувал смъртната присъда на краля, преминал през най-различни политически трансформации, избягнал терора и гилотината, член на масонската ложа “Деветте сестри”, замисля нова реформистка политическа дотрина и организира свалянето на законното правителство на Франция. За целта му е необходим “човек със сабя” и той се спира на Наполеон, като счита, че ще може да го контролира. Много революционни дейци по света са правили тази фатална грешка да считат, че могат да контролират ситуация, овладяна вече от военна сила.

На 18 брюмер на осмата година от френската революция, 9 ноември 1799, Директорията престава да съществува, а на следващия ден войниците, командвани от бъдещия маршал Жоашен Мюра, принуждават Съвета да приеме декрет за нова конституция. Франция ще се управлява от трима консули за десет години, но двама от тях със съвещателен глас, а цялата изпълнителна власт е в ръцете на първия консул Наполеон Бонапарт.

Символично е името на месец “брюмер”, вторият есенен месец от френския републикански календар, което означава “мъгла”.

Пътят към бонапартистката диктатура е разчистен и Европа е обречена да води петнадесетгодишна война. Три години по-късно с плебисцит Наполеон си издейства пожизнени пълномощия, а една година по-късно, 1804, е приета нова конституция и Наполеон става император на Франция. Така първоначално незабележимият корсикански младши лейтенант от артилерията с помощта на недалновидните хитроумни комбинации на няколко революционни дейци, борещи се за политическото си оцеляване, ликвидира Френската република, най-важното достижение на Великата революция, в името на което са загинали десетки хиляди души.

Жан Огюст Доминик Енгр, Наполеон като първи консул, 1803. 23 годишният Енгр, ученик на Давид, рисува този официален портрет по поръчка на Наполеон с цел да бъде подарен на гражданите на Лиеж.