Турските ученици от учебната 2017-2018 година са последното поколение в Турция, което ще изучава теорията на еволюцията на Чарлз Дарвин в часовете по биология, вместо това в часовете по религиозно обучение ще се преподава джихада като любов към родината.

Две десетилетия по-рано президентът Джордж Буш поддържа предложението на щата Канзас, според което спорната теория на еволюцията трябва да се преподава заедно с алтернативни гледни точки.

Според изследване на Всерусийския център за изучаване на общественото мнение през 2011 година поне 17% от руснаците не вярват, че днешните хора са се развили от по-ранни животински видове.

Това е част от примерите за съвременното възприемане на еволюционното учение, разработено във фундаменталния труд на Чарлз Дарвин “Произходът на видовете по пътя на естествения отбор или Съхранение на благоприятните раси в борбата за живот”, публикуван в Лондон на 24 ноември 1859 година.

Еволюционното учение поражда и теории в сферата на обществения живот – в  края на 19 век се появява социалдарвинизмът, развит от Хърбърт Спенсър, който разглежда борбата за съществуване и естествения отбор като главен двигател на общественото развитие. Идеолог на крайния либерализъм и радетел на индивидуалните права на човека, свободата на словото и съвестта (с изключение на политическите права на  жените), Спенсър не е подозирал, че идеите му ще бъдат използвани в теориите за расовото превъзходство и ще послужат за научна обосновка на масовите убийства на евреи, цигани, хомосексуалисти и хора с увреждания като представители на низши раси и социални групи (наречени от националсоциалистите Untermenschen – подчовеци).

Една от съвременните атаки срещу еволюционното учение за победата на най-приспособените видове идва от Брус Либерман от Оксфордския университет, според когото

“еволюцията толерира най-бавните и апатични същества. Колкото по-бавен е вашият метаболизъм, толкова по-голям е шансът вашият вид да просъществува. Струва ми се, че е време да променим известното твърдение на Дарвин — оцеляват не най-приспособимите, а най-мързеливите.”

Карикатура на Чарлз Дарвин, 22 март 1871 г.

Когато липсват аргументи, присмехът се превръща в аргумент