Заговорът на посредниците

Румян Славов

„Не стига, че им живеем, па требе и да им гласувам!“ – дедо ми Славе за изборите при социализма и въобще

Ето ни отново в година на избори. Европейски и местни със сигурност, парламентарни – евентуално.

Да започнем оттам, че съвременната демокрация е представителна. Едни граждани отстъпват права на други граждани да управляват от тяхно име общите дела, докато те си гледат частната работа.

Румян Славов

„Другите“ граждани, обаче, така присърце приемат управлението на общите дела, че го превръщат в своя си частна работа. За целта регистрират партии (от лат. pars=част).

От посредниците няма отърване. За обществения организъм те са като бълхите по кучето. Приспособими са като грипен вирус, вижте им визиите на всеки нови избори.

Колкото и да се плюят, ритат и ръгат, щом има опасност да им се ограничи влиянието, съгласно един закон на Паркинсън „заемат кръгова отбрана като стадо кочове с рогата навън“. Категоричен пример е запазването на партийните субсидии в бюджета.¹

Когато на избори не им делегират достатъчно пълномощия да управляват сами – веднага се сдушват в следизборни коалиции. За които никой не е гласувал!

Защото зад партиите пък стоят други граждани в сянка. С много пари, за които не искат да се знае как са спечелени и към които трябва да се спечелят още.

Кого представляват партиите

Така наречените обикновени граждани или по-специалните граждани с парите в публичния полумрак?

Това, което виждаме, не е това, което е. Най-същественото е невидимо за очите, казано по друг повод. Затова и тази демокрация е наричана още „фасадна“. А има ли друга?

„Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят.“ Това откровение се появи на стената на кино „Одеон“ в столицата през 2000 г. Тогава пак имаше избори 2 в 1 година, но парламентарни и президентски.

Казано е от Марк Твен за прехвалената американска демокрация, у нас бе копирано от изборно бюро в Германия, където също имаше някакви проблеми. Та беше внесено, като повечето неща от модерния свят, да си признаем.

Защото ние все догонваме други държави и нации, от Освобождението насам май все сме в някакъв преход.

Да започнем с Търновската конституция, внесена от Белгия, една от най-свободните за онова време. И това позволено от руската абсолютна монархия!

Някои изследователи смятат, че е експеримент на царя освободител Александър ІІ, оня с паметника пред Народното събрание. След убийството му през 1882 г. (от терорист поляк, ако това има значение) на писалището му намират проект за конституция на Русия.

Един от споровете в Учредителното събрание (1879 г.) е дали да има две камари. Дядо Петко Славейков изригнал: „Сичкият български народ е благороден!“

И така пропаднала идеята на консерваторите за горна камара. Същият няколко години по-рано (1875-та) бе изрекъл: „Не сме народ ний, а мърша!“ Динамични времена!

Конституцията е променяна и дори отменяна след преврати (1881 г., 1923 г., 1934 г.) Парламент почти винаги си е имало, повече или по-малко назначен.

Навремето селяните от нашия край, като слушали застъпниците на един кандидат за депутат как си прехвалват стоката, рекли им: „Вашият човек е толкова добър, та чак не чини!“ И се разотишли да си гледат работата.

Бегло ще споменем, че при социализма изборите бяха като състезание с един кон. А какво стана при пазарната демокрация? Ами стана пазарно като едно време, че и по-зле.

Професия гласоподавател

В древна Атина законодателят Солон задължил гражданите под страх от наказание да се определят към една от страните, особено в периоди на раздор и разединение. Между другото нямало е опция „въздържал се“ при гласуване.

И днес изборите в Гърция, Белгия и другаде са пожелателно задължителни, макар законът да не се прилага.

Такова решение прокарва у нас правителството на Стамболийски през 1919 г.

На 2 декември законопроектът за задължително гласуване е приет, обнародван е в „Държавен вестник“ след два дни и това позволява да се приложи още на общинските избори на 7 декември 2019 г. Удивителна бързина в законотворчеството!

И обратното е бивало – на циганите е отнемано избирателното право през 1901 г. под претекст, че евтино се купуват гласовете им.

Борбата за циганските гласове е неотменима част от историята на парламентарната демокрация у нас.

Дето е рекъл един известен литературен герой, дал име на нацията дори: „И хамалите са наши, и циганите, и Данко Харсъзина е наш…“²

По принцип подобни мерки се прилагат в държави, където е практика поредното правителство да предава на прокуратурата министри на предишното. Даже през 1991 г. населението на Нигерия (100 млн.) и през 1993 г. на Перу (23 млн.) бе запряно под домашен арест и преброено за гласуване, за да бъдат избегнати следизборни изненади.

У нас по времето на Стамболов, както пише Антон Страшимиров, за депутат в Кутловишка околия бил избран…руският император. Протестен вот в рамките на закона, тъй да се рече.

Пак от автора на „Бай Ганю“ имаме и проект на избирателен закон, където чл. 9 гласи:

„Избираеми за народни представители са всички български граждани, които се ползуват с доверие на правителството и имат участие в някое държавно или общинско предприятие. Избираемостта на рогатия добитък подлежи на оспорвание.“³

В края на миналата година в Швейцария с референдум лишиха от субсидии кравите с рога.⁴ Не се е сетил някой, не са нарочили и рогата на Рудолф, еленът на Дядо Коледа. Да им имаме демокрацията.

Ама и нашата си я бива. Нали трижди избираният ни премиер веднъж каза, че магаре да върже, ще го изберат.

Мимоходом да припомним, че философът Сократ е отровен, а Христос разпнат след гласуване. Мнозинството не винаги е право, зависи как му се подаде информация.

Народ в засада

Гласоподавателите ставаме значими, величаят ни като суверен на властта. Поне на теория е така.

У нас преобладават пенсионери (около 2 млн.), цигани (неизвестен брой, между 300 и 800 хил.), администрация (около 150 хил.) и свързани с бюджета професии (медицински лица, учители и др. около 600 хил.). И всеки чака нещо да му се „даде“.

Ние сме привърженици на демокрацията, но и на равенството – обаче разбирано не толкова като равен старт, а като равен резултат.

Когато задуха вятърът на промяната, висок бе процентът привърженици на частната инициатива. Почти, да не кажем всички се изживяваха като бъдещи собственици, не и като наемници.

Освен ако не си наемник на държавата. Имаш трудов договор, тече ти стаж за пенсия, плащат ти редовно, закрилят те синдикати…

С наближаването на изборите у партийните активи наблюдаваме подозрителен оптимизъм, нещо като ремисия при неизлечима болест.

Те си знаят, че не им достига легитимност – половината от българите не гласуват – затова ни вменяват участието в избори за граждански дълг.

По тоя повод да припомним приказката за лисицата и гарвана.

Лисицата попитала гарвана: „Ще гласуваш ли?“ Гарванът отговорил: „Не.“ Сиренцето паднало и лисицата го изяла.

Извод – виждате ли какво става, като не гласувате?

И въпрос – а какво щеше да стане, ако гарванът бе казал: „Да“?

Бележки

¹ Народно събрание, 29 ноември 2018 г.; ² Алеко Константинов, „Бай Ганю прави избори“, 1895 г.; ³ Алеко Константинов, „Избирателен закон“, 1894 г.; ⁴ Швейцарците гласуват да имат ли кравите рога, ноември 2018 г.; ⁵ Бойко Борисов в нощта на президентските избори, 30 октомври 2011

 Източник: сп. Клуб Z, бр.2/2019 г.

Заглавието и илюстрациите са на Анализи.bg