Фотомонтаж: ВЕК 21 ПРЕС

На 22 юни 1941 г. в четири часа и 45 минути започва най-голямата военна операция в световната история – планът  “Барбароса” или нападението над Съветския съюз от Третия райх.

Мотивацията за нападението срещу Съветския съюз от Третия райх обединява традиционната германска геополитическа концепция за разширение на изток с идеологическата задача за унищожение на болшевишкия режим, която Хитлер си поставя още през 1925 г.

Точната формулировка на фюрера е “юдейско-болшевишки” режим. Тезата за връзка между евреите и болшевизма учудващо се поддържа в последно време от руски историци, които защитават проучванията за тази връзка на Александър Солженицин в книгата му “Двеста години заедно”. Тази идеологема през 1941 г. има реални ужасяващи реални последствия особено в южните територии, обект от нападението. Създаден е специален батальон “Славей”, формиран от организацията на украинските националисти, който навлиза в Съветския съюз един час преди масовото нападение. Целта на този батальон е впоследствие да стане основа на бъдещата украинска армия в бъдещата украинска държава, съюзник на Райха.

Действията на батальона в Лвов обаче не са действия на редовна армия. Украинците под вероятното ръководство на Степан Бандера започват масово изтребление на евреите, болшевиките, поляците и унгарците в града и всъщност поставят началото на Холокоста на съветска територия. На 30 юни 1941 г. е провъзгласено възстановяването на Украинската държава, възглавена от крайният антисемит Ярослав Стецко.

Все пак Хитлер смята, че това е заговор и не допуска самостоятелна украинска държавност. Независимо от това украинските националисти поддържат германците до края на войната. На 30 юни 1991 г. в Лвов е открита мемориална плоча в чест на 50-годишнината от възстановяването на Украинската държава.

Украинки маршируват пред командването на Вермахта в Лвов, юни 1941 г.

*Б. р. Според съветския офицер-разузнавач, дисидент Влади́мир Богда́нович Резу́н, познат на читателите под писателския псевдоним Виктор Суворов, катастрофалните загуби на Червената армия през 1941 г. се обясняват с това, че тя се е готвила за мобилна и офанзивна война на чужд терен – в западно направление – и  не е била подготвена за отбрана.