Точно на Европейския ден, в който се чества светецът Константин Кирил Философ (14 февруари), в България цъфна лицето О’Брайън.

Довлечен тук, за да се бори за каузата на някакви псевдо – демократи  и псевдо – политици, които сами, не могат да се преборят за нея.

Предпочетоха да унижат България, вместо да се държат като достойни българи и европейци. Вероятно, не им е присъщо, да се държат така. Доносниците са доносници, защото са подли като хора!

Знаете коя е Джорджа Мелони, нали?

Лидер на дясно – центристката  коалиция, която спечели изборите. Мелони стана пръв министър. А тази седмица, нейната коалиция спечели административните избори, най-важните за цяла Италия – тези  – за областите Ломбардия (Милано) и Лацио (Рим).

“Италиански братя” – нейната  партия, която тя създаде от нулата, беше в опозиция 12 години.

Преди време, още преди политическите избори, бяха попитали Джорджа Мелони, защо много години по ред, не се е срещала и разговаряла с чужди журналисти и не е давала интервюта, дори за европейската преса.

Тя отговори:

”Никога и за нищо на света, не бих могла да кажа и една дума срещу Италия. Италия, в моите очи включва не само държавата и хората, а и политическия живот. Именно за него, щях да получа въпроси от журналистите. Знаете мнението ми, за моите политически противници. Можех ли аз, да говоря в открита критика срещу тях, с чуждестранните журналисти? Не, не можех!

Навън, Италия е една, тя е държавата Италия, който ѝ да я управлява! И който и да е чужд политик, когато се среща с първия министър, той се среща с Италия. Пак повтарям, който и да е той.

Но това важи и за лидерите на политическите сили. Всеки един от нас, извън Италия, е Италия.

Политическият противник, трябва да бъде победен на вътрешен терен!

Всичко останало, представено в негативен план, може да увреди на престижа на Италия и на доброто ѝ име!”

Прочетено във фейсбук профила Patty K. Biski

*Петко Каравелов е хвърлен на два пъти в затвора по време на политическата си кариера:

През 1887 г., след русофилските бунтове в Силистра и Русе, когато заедно с други опоненти на Стефан Стамболов попада в затвора „Черната джамия“ (днес църквата Св. Седмочисленици в София) и през 1891 г., когато при атентат срещу Стамболов загива финансовият министър Христо Белчев, а убийството му дава повод за разправа с всички политически противници на режима на стамболовистите.

По време на първия случай Петко Каравелов е бит жестоко от майор Коста Паница, тогава главен военен прокурор на Княжеството. Когато се разчуло, че е малтретиран бившият министър-председател на България, някои чуждестранни дипломатически представители поискали от правителството на Стамболов лично да проведат анкета. Те отишли на място в „Черната джамия“, придружени от кореспонденти на западни вестници, и попитали Каравелов за мъченията му? Още насиненият Каравелов отвърнал:

– В моето Отечество такива работи не стават!