Днес, противно на навиците си, бях провокиран да вляза във фейсбук полемика. За тези, които не знаят вече две години споделям съдържание от сайта на Българското национално радио в корпоративните на БНР фейсбук страници и групи. Така днес споделих интервюто на Диана Янкулова с президента Румен Радев в „Неделя 150“. Почувствах се ангажиран – не просто под анонимността на корпоративната фейсбук група или страница, а под собствен фейсбук профил да отговоря на хейтърите, които всъщност ненавиждат президента, ала се нахвърлиха върху водещата. В крайна сметка защитавах не само Диана Янкулова, а свободата на словото у нас. Който е любопитен, може да прочете чата под:

Румен Радев пред БНР: Не искам да мисля, че ще отидем на трети парламентарни избори тази година

Е, антагонистите на законно избрания президент ми се нахвърлиха като хиени. Въпреки че досега не съм изразявал някаква подкрепа спрямо политика Румен Радев, а още по-малко да я изразявам сега, когато той става силен на деня.

Въпрос на семейно възпитание и бащин пример

В интерес на истината поспорих с аргументи срещу разпалените антагонисти на „РЕЗИДЕНТА“. Те си мислеха, че са особено иронични с този каламбур. Спомних си как през 2001 г. Любо Дилов навиваше Петър Стоянов при кампанията си за втори мандат да пусне паста за зъби наречена „ПрезиДЕНТ“. Любо имаше предвид конското съзъбие на президента Стоянов.
Но, когато някой силно залюби или намрази президент, недай Боже – премиер… Господ да ти е не помощ…
Та феновете на екс премиера Бойко Борисов като ми скочиха… пък аз по човешки им отговарям… вижте чата…, пък те като не искат да приемат отговорите и решават напълно да ме загробят:

Бела Йосифова
Кин Стоянов Не Вие ще ни правите оценка, а ние ще правим на медиите, на които плащаме заплати от данъците си! СРАМ СТЕ ЗА БАЩА СИ!!!

Vania Semerdzhieva
Кин Стоянов наистина ли защитавате този….. Нямам думи! Бащс ви ще се обърне в гроба!

Та нека обясня. Години наред, когато някои хора не са съгласни с мен, опитват да ми затворят устата и подобни изрази като:

Баща ти ще се обърне в гроба…

Драги некрофили, оставете баща ми на спокойствие! Когато баща ми го удариха заедно с бай Борис Димовски заради „Люти-те чушки“ ние с брат ми Стефан бяхме невръстни деца. Аз на 10 години, Стефан на 8. Преживяхме всичко…  Като:

Двете братчета стажуват за сирачета…

Така пишеше в стиховете си баща ни. Та преживяхме го… И бедността… и остракизма,  и… тогавашния хейт… Изпратихме баща си по достойнство, пък запазихме паметта за него… Ала баща ми ни научи да не се страхуваме да изразяваме мнението си. Той написа:

Свободата – блян недостижим, на втория ден се превръща в режим

Точно тази епиграма препоръчах на Елена Йончева да каже на току-.що избрания президент Румен Радев преди около пет години.  Радой Ралин има и друга епиграма:

Колко кратък промеждутък си
Свободице, обожавана.
Проявиш ли се и тутакси
Биваш ти унищожавана…

Пък вие, дето го въртите в гроба, я вземете, па си го наврете – не него – а желанието да повъртите някого в гроба…

Наврете това желание в задниците си!

*Това е мотото на Дома за хумор и сатира в Габрово. То не е народна поговорка или максима от римски времена. Измислено е от Радой Ралин.