ВсекиДневно с Ivan Delcheff
Живот като в антична трагедия
Екатерина Каравелова – жертвата на непреодолимата българска политическа схизма между умилителната любов към Русия и омразата към нейните сатрапски управници


Иван Делчев

Петко, Екатерина, Виола и Лора Каравелови, снимка: CHETILISHTE.COM

Учредителката на Българския женски съюз, председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода, една от създателките на Комитета за защита на евреите, съпруга на Петко Каравелов, Екатерина Великова Пенева – Каравелова  е родена на 21 октомври 1860 в Русе, в семейството на кожухаря Велико Пенев, преселник от Арбанаси.

В ранна възраст тя попада в Русия и руската панславянска идея бележи целия ѝ живот, заради което е преследвана и възхвалявана, жертва на непреодолимата българска политическа схизма между умилителната любов към Русия и омразата към нейните сатрапски управници.

Възрожденецът Тодор Минков, руски офицер, близък на Христо Ботев, създател на Южнославянския пансион в Николаев, настанява Екатерина в семейството на генерал Лермонтов и тя завършва с отличие IV Московска женска гимназия.

След брака си с Петко Каравелов, брат на Любен Каравелов, тя е съпричастна на идеалите му до края на живота си. След русофилските бунтове в Русе през 1887 и преследването на опозицията от страна на Стефан Стамболов с балкански методи, Екатерина привлича чуждестранните дипломати за застъпничество на политическите затворници. За това тя е обвинена в предателство и само защитата на Константин Стоилов я спасява от смъртна присъда. Единствен Пенчо Славейков посещава прокълнатия дом на Каравелови.

След падане на стамболовисткото правителство Екатерина създава женски комитет за защита на заловените жени след Илинденското въстание, участва в Лондонската македонска конференция, става главна медицинска сестра във Военното училище по време на Балканските войни и се среща в Русия с Распутин, за да повлияе на руския император за подобряване на връзките между двете страни.

Заедно с Антон Страшимиров, Асен Златаров и Петко Стайнов създава Комитет за защита на германските евреи още през 1933 г.

Трагична е съдбата на дъщерите ѝ Виола и Лора. Първата умира с помрачено съзнание след безследното изчезване на съпруга ѝ, журналиста Йосиф Хербст, а Лора се застрелва, преследвана от болезнена ревност към Пейо Яворов.

Екатерина Каравелова завършва живота си през 1947 и е погребана при Петко Каравелов по разпореждане на Георги Димитров зад храма “Свети Седмочисленици”, бившата Черна джамия, в която Каравелов е изтезаван.

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter